Тези и други законови изменения бяха окончателно гласувани от парламента на второ четене днес
Съдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка или телефонна конференция, без да се налага тяхното физическо присъствие в конкретната зала. Това ще се случва, когато вещите лица не могат да се явят пред съда по уважителни причини, обстоятелствата по делото го налагат, както и по молба на експерта. А съдът ще преценява дали това няма да попречи да се разкрие обективната истина. Тези и други законови изменения бяха окончателно гласувани от парламента на второ четене днес. Промяната за видеоконференцията бе приета единодушно от депутатите със 193 гласа „за“.
Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани основно с работата на автоекспертите, бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев при срещите му с близки на загинали на пътя като мярка за по-бързо разглеждане на делата за ПТП и ограничаване на възможностите за отлагането им.
Окончателно приетите изменения предвиждат също въвеждане на изпит за правоспособност на автоекспертите; ангажиране на държавата с поддържането и повишаването на тяхната професионална квалификация чрез Националния институт на правосъдието, както и задължение на вещите лица ежегодно да повишават квалификацията си за ефективно изпълнение на своята дейност.
Депутатите приеха, че в едногодишен срок от влизане на промените в сила специалистите, извършващи автотехнически експертизи, трябва да положат изпит за признаване на правоспособност и ако не го издържат успешно, се отписват от списъците на вещите лица. Междувременно до насрочването и явяването на изпита ще продължат да изпълняват задълженията си.
Редът за полагане на изпита, както и правомощията на министъра на правосъдието да иска отписване на вещи лица при драстични нарушения се уреждат в специалната наредба за вещите лица, издавана от министъра на правосъдието, съгласувано с пленума на ВСС.
Народното събрание гласува окончателно и последния законодателен пакет от промени н НК, НПК и Закона за НАП за излизане на България от „сивия списък“ за пране на пари. Промените са изготвени от Министерство на правосъдието в изпълнение на препоръки от 2022 г., дадени на страната ни от Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Изключването на България от „сивия списък“ е от изключително значение за развитието на икономиката и привличането на чуждестранни инвестиции.
С окончателно приетите изменения:
- За първи път в България в НПК се създава процесуален ред за изземване, съхранение и разпореждане с криптоактиви и криптовалути, за да се съхранят за целите на наказателното производство. Модерната организирана престъпност все по-често пере пари и финансира дейността си именно чрез такива активи..
- Отпада изискването компютърните информационни данни, изземвани в хода на разследването най-вече на компютърни престъпления, да се записват върху хартиен носител. Те вече ще се прилагат към делото като електронни доказателства и ще се обработват от компетентните органи с автоматизирани средства.
- За първи път в българското право в рамките на наказателния процес се предвижда отнемане на имущество в полза на държавата от хора, които не са осъдени за престъпление, но са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили неправомерно. Това слага край на „разпиляването“ на престъпното имущество.
- В НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице.
- Нова глава в НПК регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане.
- В НПК се изменят сроковете за извършване на разследване, на мерките за процесуална принуда и за наложените обезпечения. Така се изпълнява препоръка на Комитета MONEYVAL за формални и бюрократични процедури, както и за риска от осуетяване на обезпечаването на облаги от престъпна дейност по мащабни наказателни дела срещу организираната престъпност, за пране на пари и др. В препоръката от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. се казва:
„Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение.“
Стандартите са изцяло съобразени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на Съда в Страсбург (ЕСПЧ).
