6 519 789 души е населението на България към 7 септември 2021

Снимка: Infomreja.bg

Това обявиха от НСИ

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1 000 жени се падат 927 мъже.

В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 - 2011 г. на 1.2 през периода 2011 - 2021 година.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.

Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е -501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души).

Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или броят на лицата, напуснали страната през периода 2011 - 2021 година (344 хил. души).

Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение (раждания и умирания) и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.

Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 градове

и 5 000 села. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.

В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хил., или с 10.4%, а в селата с 289 хил. (14.2%).

С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6 471 лица.

Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил - съответно 69, 64 и 11.

Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души - 2 561.

Към 7 септември 2021 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 691 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%).

Най-голяма по размер остава област София (столица) с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408, или 1.2% от населението на страната.

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (- 20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).

Остават големи и различията в броя на населението по общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4.7% от населението на страната. Осем общини са с население над 100 000 души, или 40.2% от населението на страната. Най- голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души - 62, и относителният дял на населението в тях е 13.7%.

Гъстотата на населението по общини варира от 1.68 души на кв. км. за община Трекляно до 3 135.75 души на кв. км. в община Пловдив.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.3%, а на мъжете - 19.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по- ниската средна продължителност на живота при тях. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. След тази възраст се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%.

Населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години е 4 069 400 души, или 62.4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19.1%.

Делът на най-младото население се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1% от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0 - 14 намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5.9%.

В регионален аспект делът на най-възрастното население варира от 19.6% за област София (столица) до 31.5% за област Видин. В общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната.

Най-висок е делът на младото население в областите Сливен (18.7%), Бургас (15.3%) и Ямбол (15.0%), а най-нисък е в Смолян (11.0%), Видин (11.5%) и Габрово (11.7%).Делът на населението в активна възраст (15 - 64) е най-висок в област София (столица) - 65.8% от населението на областта. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.

Общият коефициент на възрастова зависимост1, изчислен по данни от Преброяване 2021, e 60.2, или на 100 лица във възрастовата група 15 - 64 навършени години се падат 60 лица под 15 и на 65 и повече години. За сравнение през 2011 г. това съотношение е било 46.5, или увеличението на тежестта на лицата в активна възраст продължава да расте.

В регионален аспект това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) (52.0), Благоевград (55.7) и Варна (56.8), а най-неблагоприятно е в област Видин (75.4).

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.

Това отношение е най-благоприятно в областите Сливен (79), Варна (71) и София (столица) (70). В две области коефициентът на демографско заместване е под 50 - Смолян (41) и Кърджали (46).

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране2. За 2021 г. тези граници са от 16 до навършването на 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. е 3 815 хил. души, или 58.5% от населението на страната. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 хил., или с 16.7%. Мъжете са 1 997 хил., а жените - 1 818 хил.

Населението над трудоспособна възраст е 1 726 хил. души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 979 хил. души, или 15.0% от населението на страната.

Гражданството се определя като специфична правна връзка между едно лице и неговата държава, придобито по рождение или чрез натурализация, независимо дали това е станало посредством декларация, по избор, брак, или друг начин, в съответствие с националното законодателство.

Към 7 септември 2021 г. 99.1% от населението на страната е с българско гражданство. От тях 0.5% са с двойно гражданство - българско и друго.

Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.Гражданите на трети страни са 49 453, или 0.7%, като 35.3% от тях са граждани на Руската федерация, като следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирийска Арабска Република. Лицата без гражданство са 539.

Възрастовата структура на чуждите граждани, включително гражданите на Европейския съюз, в голяма степен се различава от възрастовата структура на българските граждани. Преобладават лицата на възраст 15 - 64 навършени години - 75.2%. Децата (0 - 14) са 5.3%, а най-възрастните (65+) - 19.4% от всички чужденци пребиваващи на територията на страната.

Почти всяко трето лице с чуждо гражданство, включително гражданите на Европейския съюз, живее на територията на област София (столица) (32.0%), като следват областите Варна (12.2%), Бургас (11.6%) и Пловдив (7.9%). Най-малко чужди граждани пребивават на територията на област Смолян (0.4%).

Страната на раждане се определя като мястото, където е обичайното местоживеене на майката към момента на раждане, или, ако не е известно, мястото, където се е извършило раждането.

Към 7 септември 2021 г. 97.9% от лицата са родени на територията на България. В страна от Европейския съюз са родени 0.9%, а в трета държава - 1.2% от населението на страната.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn