Честит празник!
На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, Княжество България обявява своята независимост от Османската империя. С този исторически акт, княз Фердинанд I приема титлата цар на българите, а страната се превръща в Царство България – свободна и суверенна държава.
Това събитие е кулминация на дългогодишни усилия за политическо и икономическо освобождение. След Съединението през 1885 г., българският народ и неговите лидери продължават борбата за пълна независимост. Берлинският договор от 1878 г. поставя България в васална зависимост, което ограничава нейното развитие и международно признание.
През есента на 1908 г., в условия на международна нестабилност и след Младотурската революция в Османската империя, българското правителство начело с Александър Малинов решава да действа решително. Манифестът за независимостта е написан и прочетен с тържественост и вяра в бъдещето на страната.
Независимостта е призната от Великите сили през пролетта на 1909 г., след дипломатически усилия и посредничество от страна на Русия. Така България се утвърждава като равноправен субект на международната сцена, готова да поеме своята съдба в собствените си ръце.
Днес, Денят на независимостта се чества като официален празник, символ на държавническа мъдрост, национално достойнство и стремеж към свобода. Нека помним и почитаме този ден – защото независимостта не е просто исторически факт, а завет към бъдещето.
