Сред отличените е и председателят на НЧ „Никола Й. Вапцаров-1866“ – гр. Благоевград, Васил Новоселски
На официална церемония в галерия „Средец“ министърът на културата Кръстю Кръстев отличи с почетни награди „Златен век“ и грамоти над 50 културни творци и дейци - за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.
„За хората на изкуството, на науката, на културата, всеки ден е Денят на будителите, защото сте посветили живота си на просветлението на хората. Отличията, които днес получавате, са нашата скромна и искрена благодарност към Вас, талантливи хора, които ни водите по пътеката на духовността. Поздравявам Ви за това, че достойно, с вяра, вдъхновение и упоритост показвате на дело какво означава да бъдеш истински човек на изкуството. За мен наистина е чест да Ви връча тези отличия и да Ви благодаря за Вашата неуморна работа за развитието и съхранението на българските култура и традиции“.
С тези думи на министъра на културата Кръстю Кръстев започна официалната част на церемонията по връчването на отличията на Министерството на културата. В самото начало гостите бяха поздравени и от Богомила Кръстева – ученичка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ от класа на преподавателката Благородна Танева. Богомила поздрави гостите на церемонията с Фантазия „Кармен“ (муз. Бизе-Франц Дрдла) за цигулка. Талантливата ученичка е само на 10 години и има вече цяла колекция от първи награди от редица международни конкурси.
Ето и кои са наградените по случай Деня на народните будители през 2023 година:
С Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Проф. Елена Кутева, музикален теоретик, фолклорист, диригент и преподавател. Дъщеря на легендарния композитор и диригент Филип Кутев, основател на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, на който тя е бивш дългогодишен директор. Професионалният й път преминава изцяло в сферата на българския фолклор и неговото изучаване и популяризиране. Под нейно ръководство се обучават и десетки дипломанти и докторанти по теория на музиката. Научните й трудове обхващат десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория. Автор е на аранжиментите на множество народни песни.
Николай Майсторов, отличието му се връчва за цялостния му принос в живописта, за дългогодишната му отдадена преподавателска дейност, както и по повод мащабната му изложба „Пътят” или „Страстите Христови по Четирите евангелия”. Творчеството му го нарежда сред най-ярките представители на неоекспресионизма в Европа. Творби на Майсторов са притежание на Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, редица други галерии в страната и частни колекции в чужбина. През 2023 г., проф. Майсторов отпразнува и своя 80-годишен юбилей.
Георги Константинов - български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Бил е заместник-министър на културата и главен секретар на Съюза на българските писатели. Главен редактор на емблематичното списание „Пламък“. Народен представител в Седмото велико народно събрание.
Автор на над 30 книги с поезия и множество книги за деца. Книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на десетки езици. Стиховете му са включвани в различни антологии по света. Автор е на стихотворението, по чийто текст легендарната група ФСБ създава песента си „Обичам те дотук“. Казва, че живеем в твърде непоетично време, но като че ли все повече хора опитват да пишат поезия.
Михаил Светлев - световноизвестен български оперен певец, тенор, който тази година навърши 80 години. Започва оперната си кариера в Германия и развива огромна концертна дейност по цял свят. Гласът му звучи от най-престижните сцени в Европа и САЩ. Пее под диригентството на някои от най-големите светила на пулта, като Херберт фон Караян, Зубин Мета, Клаудио Абадо. Освен с всички известни български оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, си е партнирал с Монсерат Кабайе, Леонтин Прайз, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Джузепе Тадеи. Работил е с режисьори от ранга на Роман Полански, Борис Покровски, Джанкарло дел Монако.
Стефан Командарев - създал едни от най-значимите и важни за новото българско кино произведения, между които игралните „Посоки“, „Съдилището“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и документалните „Живот от живота“, „Окупация 1968“ и много други. Филмите му са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Неговите произведения са селектирани на престижни международни форуми като кинофестивала в Кан, Сараево, Торонто и др. Неговият най-нов филм „Уроците на Блага“ е отличен на международния филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия) тази година. Грандиозен успех за България са наградите за най-добра женска роля на Ели Скорчева и Голямата награда „Кристален глобус“. А буквално преди дни филмът спечели поредно международно отличие: Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Рим.
С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Дарена Попова - хоров диригент с 40 години активна дейност. Започва кариерата си като диригент на различни хорови формации, но от 25 години е неотменно начело на Академичен хор „Ангел Манолов“. Носител е на множество награди от различни международни конкурси за най-добър диригент, а през 2016 г. под нейно ръководство хорът, който тази години чества 90 години от създаването си, е избран за лице на „Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО“.
Димко Минов - като оператор, сценарист и режисьор има значителен творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство. Участва в създаването на няколко десетки документални и игрални филми. Работил е съвместно с режисьорите Иван Андонов, Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Ален Наум, Иван Добчев, Лиляна Пенчева, Милен Николов. Сред най-впечатляващите му изяви са знакови филми в българското кино като „Равновесие”, „С любов и нежност”, „Индиански игри”, „Не знам, не чух, не видях”, „Петък вечер”. Носител е на Първа награда на Московския филмов фестивал за филма „Равновесие”.
Здравко Драгнев, филмов сценарист и режисьор документалист. Реализирал е над 30 значими и важни за българското документално киноизкуство произведения, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Филмите му се отличават със специфичен ненатрапчив подход, високи стандарти, професионализъм и изискан вкус. Бил е член на журита на български и международни кинофестивали. Неговият творчески принос оставя значима следа в развитието на българското кино и на националната ни култура.
Иван Нестoров, актьор с ярко присъствие в българското кино и театър. Работи последователно в Драматичен театър - Силистра, Драматичен театър - Добрич и Младежки театър – София. Участва в много от българските игрални филми на т.нар. нова вълна през 70-те години, донесли множество международни награди на страната ни. В актьорската си кариера е изиграл близо 50 роли в киното и телевизията. Незабравими са филмите с неговото участие: „Белязани атоми“, „Автостоп“, „Закон за защита на държавата“, „Закъсняло пълнолуние“. Особено успешно е сътрудничеството му с режисьори като Людмил Стайков, Едуард Захариев, Гриша Островски.
Константина Гуляшка, режисьор и сценарист. Зад гърба си има 57 документални филма и два игрални филма по цикъла на Йордан Йовков „Ако можеха да говорят“. В голямата си част нейните творби представляват културно-исторически изследвания със средствата на документалното кино в широк национално-исторически и международен контекст. Има селекции, грамоти и отличия от фестивалите в Лайпциг, Варна, Пловдив, Билбао, Париж, София и др. Два пъти е носител на Наградата на София. Филмите й са показвани многократно по различни телевизионни канали, културни центрове на България по света, знаменателни събития и чествания
Игор Марковски, журналист, актьор, продуцент, общественик, артист в най-широкия смисъл на тази дума. Радиоводещ, автор и водещ на шоу програми и телевизионни предавания. Присърце са му изобразителното изкуство и българските художници. Председател на Свободния артистичен съюз.
През 2020 г. създава проекта „Пеещи артисти“, в който актьорите участват в изпълнение на песни и във видеоклипове към тях.
Жан Пиер Авермаат, Белгийски музиковед и културолог, председател на Европейската федерация на хоровете. Повече от 50 години работи за представянето на българското хорово изпълнителско изкуство – предимно детско и младежко – по европейските сцени. Организира десетки концертни пътувания, изяви в престижни зала и катедрали, в Европейския парламент, срещи с официални лица и посещения на културни обекти, като дава възможност на стотици деца да се запознаят с културата, обичаите и природата на страните от Западна Европа и същевременно популяризира и утвърждава българската култура зад граница.
Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители получават:
Веселин Савов, вариететен артист, изявен музикант и илюзионист. Прославил е името на България на четири континента - Европа, Азия, Африка и Америка. Носител е на множество чуждестранни награди от форуми на илюзионното изкуство на редица републикански и балкански фестивали.
Айсидора Зайднер, творец със значим принос за развитието на българското игрално кино и българската култура. Работата й в Студия за игрални филми „Бояна“ я утвърждават като един от майсторите на костюмографията и сценографията в художествения филм. Тя е художник по костюмите и сценограф в над 40 игрални, телевизионни и документални филма. Професионалната й изява се свързва с някои от най-обичаните филми на режисьори като Зако Хеския, Людмил Кирков, Едуард Захариев, Петър Попзлатев, Иван Ничев. Изявява се и като сценарист
Константин Петров, изявен писател, драматург и сценарист с безспорен творчески принос в развитието на българското кино и националната ни култура. Автор е на редица текстове и адаптации за куклен и драматичен театър, радиопиеси, сценарии за телевизионни шоу-програми за Българската национална телевизия
Проф. Румяна Тонева Петкова, утвърден филмов режисьор. В дългогодишната си дейност като режисьор реализира значими и важни за българското кино филми, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Белязани от висш режисьорски пилотаж са филмите й по сценарии на Рада Москова, Невелина Попова, посветени на житейските драми, тревоги и вълнения на обикновения българин
Д-р Клара Армандова, актриса, режисьор, с повече от 100 роли на професионална сцена. Сред най-известните й постановки са „Женитба“, „Снежната кралица“, „Дъщери“, „Кабаре“, „На ръба“.
Пенчо Пенчев, преподавател по ударни инструменти в НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив. Негови ученици печелят публиката като солови изпълнители и като членове на създадения от него Ансамбъл за ударни инструменти „Престо“.
Елвира Борман, дългогодишен преводач от български език. Работи в департамента за български език на Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия.
Юлий Йорданов, деец на културата, писател, краевед. От онези съвременни будители, просветители, възрожденски тип хора, които крепят националното самосъзнание и гордост, българщината, духа и живота на Северозападна България
Ангел Симеонов, по негови текстове песни имат Орлин Горанов, дует „Ритон“, Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова и Васил Петров. През 2017 г. е удостоен с Награда за принос към българската литература на Съюза на българските писатели, а през 2018 г. получава първа награда за най-добър текст на Националния конкурс „Бургас и морето“.
Анжела Димчева, поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Нейни стихове са преведени на над 15 езика. Лауреат на множество награди за поезия в България и Италия.
Иван Странджев, поет и драматург. Негови стихове са превеждани на английски, словенски, чешки, немски, унгарски. Член на Съюза на българските писатели.
Ганчо Христов Бакалов, един от значимите съвременни български творци. Изявява се като белетрист, поет, публицист, краевед и пътеписец.
Пламен Александров, Председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.
Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Й. Вапцаров-1866“ – гр. Благоевград. Един от най-ярките потомствени читалищни дейци в югозападна България.
Минко Стефанов, председател на НЧ „Зора-1860“ – гр. Сливен.
Иван Шишман, бесарабски българин. Художник. Работи предимно като живописец, включително и в областта на църковната живопис. Творчеството му е наситено с хуманни, романтични и религиозни мотиви. Реставрира и изографисва православни храмове, организира международни пленери. Носител на множество награди в България и Украйна.
С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Калин Серапионов, съвременен художник и съавтор на художествената концепция и участник в реализацията на специалното българско участие в МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Член на Института за съвременно изкуство в София.
Лъчезар Бояджиев, съвременен художник и куратор. Един от основателите на Института за съвременно изкуство – София и автор с мащабна международна практика. Съавтор на художествената концепция и участник в реализацията на специалното българско участие в МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Творбите му са част от много музейни колекции по света
Евгения Найденова, директор на Исторически музей-Оряхово, активно допринася към позитивния образ на музейното дело в страната ни
Станка Върбанова Николова, поетеса с множество антологии, автор на четири стихосбирки.
Емил Енчев, поет, прозаик и драматург. Автор на множество стихове, разкази, художествена монография, текстове за песни и пиеси за деца и възрастни
Таня Танасова, името й е широко известно в Молдова и Украйна като талантлив женски глас на българската бесарабска поезия. Като журналист и поет, тя е свързана с духовното и културно въздигане на българите в Бесарабия. От 1995 г. живее в България.
Любомир Илиев, дългогодишен секретар на НЧ „Цвят-1870“ – гр. Видин. Организатор на фолклорни групи и ученически състави
Мануела Симеонова, една от най-активните читалищни дейци в русенска област, автор на 4 книги.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Академичен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев, град Пловдив
Академичният народен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив е създаден през 1980 г. В сравнително кратък срок той отбелязва блестящи постижения у нас и по света. С изключително високото си художествено равнище, хорът се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности. Отзивите на чуждестранната музикална критика за хора отразяват оригиналния певчески стил и завладяващото изкуство, разкриващо „мистерията на българските гласове”, осъществявайки „нещо, което надминава представата за българската народна песен”, трогващи „с красотата, прецизността, артистична свобода и стабилна интонация”.
Творчески колектив на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“ - Балчик
Завидният 100-годишен юбилей на Държавен културен институт „Двореца – Балчик“ е повод за гордост не само за неговия ръководител, а и за всички тези които на държавно и експертно ниво през годините са отстоявали неговия статут и национална значимост. Днес „Двореца – Балчик“ е емблематичен пример за съхранено пространство за подпомагане на артисти от всички сфери на изкуството и за развитие на международния културен обмен.
С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Цветанка Тинкова Илиева, читалищен деятел и художествен ръководител; Председател на НЧ „Орфееви гори - 1870“ гр. Смолян.
Сийка Иванова, Художествен ръководител на „Школата за народно пеене“ към НЧ „Прогрес-1939“ – с. Старцево, обл. Смолян.
Павел Николов Куцев, читалищен деятел и художествен ръководител на фолклорни певчески формации - носители на лауреатски звания и златни медали в множество национални и международни конкурси и фестивали.
Елена Благоева Баренска, читалищен деятел и художествен ръководител на танцови състави. За нея танцът е усещане за величието на българския дух и светоглед
Богдана Богданова, директор на Общински исторически музей- Ивайловград; Отличена е за активната й дейност по привличане на публики и приобщаване на хората в региона към различни музейни инициативи.
Мартин Косташки, изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на редица емблематични изложбени проекти на НГ.
Сиана Минева, изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на успешни изложбени проекти, автор и организатор на проекти за музейни сувенири, както и образователни програми в широк мащаб.
Димитър Динев, автор на редица пиеси, поставяни в различни виенски театри, негови текстове са включени в редица чуждоезикови антологии.
Ли Канг, директор на музей за графика на Китай; Джао Джиачун, директор на Графична база Гуанлан в Китай; проф. Канг Джианфей - професор в Централна академия за изящни изкуства в Пекин; Гуо Чингуен, заместник-директор на Графична база Гуанлан в Китай. Номинираните четирима дейци на културата от Китай имат изключителен принос в международното сътрудничество в областта на културата и изкуството, както и принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и в частност – графиката.
Трио „SMS“- Неочаквано добра комбинация от саксофон, цигулка и перкусии. Музикален състав, състоящ се от Северин Нойбауер - саксофон, Максим Цеков - цигулка, Северин Хехвартнер – вибрафон. Заедно тримата доближават класическата музика до меломани от всякакви възрасти в техния уникален стил, който кореспондира с хората, родени и живеещи в момента.
Яна Братанова, изкуствовед, уредник в Националната галерия; Организатор и участник в редица образователни програми за деца и детски ателиета на НГ.
Мария Костадинова Златкова, читалищен деятел, Секретар на НЧ „Развитие-1873“ – гр. Пещера
Творчески колектив на Народно читалище „Развитие - 1873“- Пещера; По случай 150-годишния му юбилей.
Творчески колектив на Читалищната библиотека към Народно читалище „Развитие - 1873“ – Пещера. По случай 130 години от създаването й.
