Тя е повик за доброта и любов
„Ако любовта не съществуваше“ – това е заглавието на един закъснял творчески дебют, първата стихосбирка на Димитър Нанчев, поет, който създава лирика още от детските си години. През нелекия си трудов път – от металургичния комбинат „Кремиковци“ до строителство в Сибир и по-късно в Испания, той остава верен на поезията. Белият лист и перото са приятелите, с които никога не се разделя. Пред тях най-напред споделя мисли, чувства, настроения.
Стихосбирката на Димитър Нанчев е букет от светлина, доброта, любов, жизнелюбие, оптимизъм… Не случайно авторът я именува със заглавието на свое стихотворение, в което пише:
Богатство е това, че сме различни,
но ще изстине земното кълбо,
ако, Хора, спрем да се обичаме
и не носим в себе си добро.
Повик към добрина и сърдечност звучи и в други негови творби. С тях той ни убеждава, че нищо няма да ни коства, ако станем малко по-добри. Подканя ни да поздравяваме сърдечно хората, които срещаме. Така ще доставим радост и на тях, и на себе си.
А има ли нещо по-красиво от усмивката?! - пита риторично поетът. За него тя е „лъч, магията, която / ще ти отвори всякаква врата“. Със завиден психологизъм той надниква в душата на човека, стоплен от усмихнатия поздрав:
Повярвай ми, че нещо в него вътре
ще затанцува, даже ще запей.
Така, влизайки в непосредствен диалог с читателя, Нанчев успява да му внуши част от своята философия за живота.
В стихотворенията, обединени в раздела „Любовта е сила“, поетът използва Аз - форма и с много нежност изповядва любовта си. А тя му дава такава сила, че би искал да дари с нея всички хора на Земята!
Че любовта е сила, от която
се нуждае всяко същество.
А мир ли има всеки във душата,
щастливо ще е земното кълбо.
Освен в жената, Азът е влюбен и в природата. Слънцето, облаците, вятърът, мъглите – всичко оживява в тази пантеистична поезия. Олицетворенията, които поетът използва, са толкова оригинални, че извикват възхищение. Образите са от ярки по-ярки:
Засияло в златните ботуши,
слънцето нагазваше в небето.
С голяма любов и творческо вдъхновение авторът пише за различните сезони. Той посвещава стихотворение почти на всеки месец от годината. И с настроението, което създават, и с богатата си образност тези творби са пример за пейзажна лирика. В много от тях присъства родният Пирин – свят, в който животът непрекъснато пулсира.
Месец май билата на Пирина
са гушнати в зелена пелена.
Само на върха в небето синьо
късче сняг се пази за мая.
И за цялата тази омайна красота поетът благодари на Бога. Благодарността е част от неговото верую за живота. Често в творбите си той споменава за вълшебната дума, която отваря и железни врати. Стихотворението „Добро ви утро“ завършва със стиховете:
Че всеки ден си е като награда.
И само Господ има пръст в това.
Със своето жизнелюбие, ведрост и красота творбите на Димитър Нанчев могат да докоснат сърцето на всеки човек. Прав е поетът – колкото и да сме различни, всички имаме нужда от любов и доброта. И не само да я получаваме, но и да даряваме другите с нея. Или, казано с неговите думи:
Човешкото в човека е, когато
откриваш и раздаваш доброта.