За агресията към медиците в Разлог, Емилия подчерта, че тя е ежедневие
В България е най-лесно да си лекуван!
Това заяви за ИНФОМРЕЖА нападната медицинска сестра от Спешния център в Разлог – Емилия Грозданова. Медията ни се свърза с Грозданова, която разказа подробно за случая, след който е получила комоцио и хематом на главата. Има и синина на едната ръка. Направен ѝ е скенер, който за щастие е установил, че няма сериозни травми на черепа.
А Емилия заявява: Снощи бях нощна смяна. Графикът ни е тежък, на работа сме през ден и не можем да си позволим да натоварваме другите колеги.
Медицинската сестра сподели още, че въпреки установените наранявания се чувства работоспособна.
Тя започна с разказа си с думите: Ние не сме спешно отделение, а спешен център. В Разлог нямаме отделение, затова съвместяваме две функции. Превърнали сме се в лични лекари на жителите на ромския квартал в града, а 90% от тях са без здравни осигуровки.
Емилия подчерта, че има разлика между спешна и неотложна помощ, а именно, че спешната е дефинирана като такава, която е животозастрашаващо за човек състояние, а неотложната помощ се дава при всяко друго състояние, изискващо бърза медицинска намеса. И даде пример: Ако човек е с температура, то той може да потърси неотложна помощ, но не и спешна.
Мога обаче да ви изброя стотици случаи, при които през телефон 112 се отзоваваме на адреси в ромския квартал, за поставяне на инжекция болкоуспокояващо или за температура на дете в порядъка от 38 градуса. В тези случаи ние веднага отиваме, вместо самият човек да си е закупил от аптеката лекарство за болките в корема, например, или парацетамол, каза Емилия.
Тя изреди случаи, при които спешният център се превръща в средище за безплатно лечение на пациенти в не толкова неотложно състояние, които обаче се възползват от ресурса на Центъра и близостта му до квартала.
Знаете ли, че има лице, което сигнализира 15 пъти месечно до 112, че има задух. Вместо да провежда адекватно лечение с медикамент, то ние отиваме с линейката до адрес и му поставяме около 15 пъти в месеца инжекция с медикамента – напълно безплатно. Имаме друго лице, което около 10 пъти, отново по водена статистика, позвънява на спешния телефон заради хроничен гастрит. Ние посещаваме отново адрес и поставяме инжекция – отново безплатно. Те се лекуват безплатно! Ако посетят отделението… опитайте се да откажете помощ! С един потенциален пациент винаги има минимум двама придружители и винаги са агресивни към нас. Те искат да им бъде оказана помощ по техните разбирания, без значение дали има нужда от нея или не, каза Емилия.
Мед. сестра сподели, че са подаване многократно сигнали до МВР за агресия към медиците, която е ежедневна, но до такова физическо посегателство досега не се е стигало в центъра.
По случая сега е уведомен не само директорът на ЦСМП в Благоевград, но и здравното министерство, както и РЗИ.
Аз чакам реакцията на институциите! Но в България е най-лесно да се лекуваш, каза Грозданова, подчертавайки за неуместни сравненията в коментарите във фейсбук между западната система за спешна помощ и тази у нас.
Мога да дам много пример, защото съм работила 4 години в Германия в здравната система. Само ще кажа, че там също получаваш помощ, но си заплащаш.
Вчера именно в социалните мрежи Емилия застана с лицето си и написа в коментар, прилагайки снимки:
„Видеото, заснето от ромката, не свършва до там докъдето е показано. Аз съм нападнатата медицинска сестра и качвам снимки, на които е видно, че тя продължава да снима. Тя е заснела и момента, в който ме нападат в гръб и ме събарят на земята, удряйки ме в стената, но това не е удобно да се покаже и затова клипът свършва до там, докъдето на нея й е удобно. Тази, която беше уж болна, намери сили да крещи и да ме нападне. На снимките се вижда колко й е спешно състоянието!!! Дойде с оплакване, че й е изтръпнал един от пръстите на дясната ръка - четвъртия. Беше й направена инжекция и бе помолена да седне на пейката в чакалнята да изчака да подейства лекарството. Това обаче не беше задоволителна грижа според нейната дъщеря и завихриха страхотен скандал. Всички материали по случая са предадени на полицията и прокуратурата. Всеки ще понесе заслужената отговорност“.
А какво се случва след края на разпространеното от близката на пациента видео? То не свършва, тъй като жената продължава да снима, но е публикуван отрязък.
В спешния център постъпи жената, която е позната с невротичното си състояние на мен и колегите. Поставен ѝ бе мускулно Диазепам и бе помолена да изчака в рамките на 15 мин., за да се установи въздействието на успокоителното. Ако се налага след този интервал, да се предприемат други мерки. Ние познаваме пациента и знаехме, че състоянието ѝ не е животозастрашаващо.
В това време, докато пациентът и двете ѝ роднини изчакват, постъпва 5-годишно момиченце от сирийски произход с баща си и още едно дете. Малкият пациент е с рана на окото, защото изпуснало без да иска таблета си. Емилия и д-р Куньова започват обработка на новопостъпилия пациент в манипулационната, отделена с врата от другото помещение. В него е и сириецът, който се вижда на кадрите, разпространени във фейсбук.
Емилия и лекарят чуват викове навън. Докторът звъни на полицията, активиран е и СОТ-а. Друг служител на центъра настиска паник-бутона.
В това време двете близки на пациента и самата жена нахлуват в манипулационната. На врата пише „Строго забранено за външни лица“.
Ние чухме, че се крещи силно, сипят се обиди. Чувахме, че жена крещи „Защо не е направена кардиограма. Нали сме цигани, затова не ни обръщат внимание“. В един момент се оказа, че пациентката крещи повече от всички. На нея вече нищо ѝ нямаше. Аз държах в ръката си инструмент с марля, с която обработвах раничката на детето. Щом чухме какво става, директно тръгнах към нахлуващите жени. Една от тях снимаше с телефона си. Исках да ги спра. Те нямат право да влизат и нямат право да снимат! Там имаше пациент, имаше дете!
Емилия признава, че ако е могла, би отнела телефона от жените, но е нападната в гръб.
Усетих дърпане и бутане. Паднах на земята. После силно ме заболя главата. Колегите ми казаха, че съм изпаднала в безсъзнание за кратко. После от медицинска сестра се превърнах в пациент. Сложиха ме на кошетката. Повърнала съм два пъти. Всичко това пред очите на двете деца. В един момент всичко спря. Малкият пациент просто стоеше, баща му беше в шок.
В този момент в центъра присъства и студент по медицина, който в свободното си време посещава мястото, за да трупа опит. Момичето е успяло да заснеме трите нападателки и как Емилия е на земята и се държи за главата. Кадрите разпространи самата мед. сестра.
Свестих се, когато чух, че санитарката ни ми крещи името и плаче. Скенерът показа, че главата ми е здрава. През това време трите жени са избягали. Оказа се, че благодарение на снимките, полицаите, които дойдоха, са установили жените в махалата и са ги привикали за разпит. Те не са били задържани. Както те, така и ние дадохме само показания.
За агресията към медиците в Разлог, Емилия подчерта, че тя е ежедневие.
Имаме проблем само с определен контингент от пациенти. Властите знаят за това. От нас се иска да сме толерантни и неконфликтни, да понасяме обиди. Ние сме обект на дърпане и бутане ежедневно. Държат се като стадо. Те са медицински неграмотни и искат от нас да извършваме ненужни манипулации. Обидно е! Страшно е!
Емилия си спомня за случай отпреди 2 години, когато в центъра е транспортиран убит пациент от ромския квартал. Трупът е в центъра, както и медицинските лица, а пред него са около 200 души, които с колове и лопати удрят по вратите. Емилия споделя, че в този момент, въпреки уверението на дежурния в РУ, че патрулите идват възможно най-бързо, тя и колегите ѝ обмислят къде да се скрият, ако тълпата нахлуе. Пред центъра пък има само един полицай, чийто живот също бил застрашен.
Искам справедливост. Искам наказание.
Така завършва разказа си Грозданова, която подчертава, че след случая няма нито един пациент от махалата, постъпил в нощното ѝ дежурство. И добавя:
Всяко чудо за три дни.
Ясно е обаче, че има напрежение и разделение.
