Промените в образованието
Новата учебна година започва с промени и идеи за въвеждане на нови правила в образованието.
Днес хиляди първокласници ще пристъпят през училищния праг, а техните по-големи батковци и каки ще преживеят последния си първи учебен ден преди завършването на гимназиалния курс.
Образователното министерство се погрижи новата 2026 – 2027 година да бъде по-различна и за учители, и за родители, и за самите ученици.
Въведени бяха така наречените „електронни здравни карти за ученици“.
От началото на 2025 г. в България се въвеждат електронни здравно-профилактични карти за всички деца и ученици.
Какво включват електронните карти?
Ръст, тегло, алергии, хронични заболявания
Имунизационен статус и информация за отложени ваксини
Препоръки за диетично хранене и медикаменти при нужда
Контактна информация за родителите и личния лекар
Указания за първа помощ при специфични здравословни състояния
От родителите повече няма да се изисква носене на хартиени здравни карти или т. нар. контактни бележки преди 15 септември, ако прегледът е направен след 1 януари 2025 г.
Профилактичните прегледи остават задължителни, но данните се въвеждат директно от личния лекар в електронната система.
Медицинските специалисти в училищата и детските градини имат достъп само до данните на децата от съответната институция.
През учебната 2025/ 2026 година ще има 31 нови здравни кабинета в училищата и 52 нови в детските градини, с цел по-добро покритие и грижа.
Създават се и математически и природо-математически гимназии, които ще приемат ученици още след 4-и клас. Учениците ще получават профилирана подготовка и ще могат да продължат обучението си без ново кандидатстване след 7-ми клас.
Широко обсъждана е и забраната на мобилни телефони в училище, която се очаква да стане факт от ноември.
Телефоните ще бъдат забранени в клас, освен при строго образователни, медицински или форсмажорни обстоятелства.
Въвежда се интензивно обучение по български език за деца, които се връщат от чужбина или не владеят езика. Предвидени са индивидуални програми и възможност за повтаряне на първи клас, ако езиковото ниво е недостатъчно
Министерството на образованието поема по-голяма отговорност при оценяването на учебници, за да се избегне формализъм и забавяне.
Ще се въведат нови рамкови учебни програми, започвайки от 8. клас. Целта е да се засили обучението по математика, български език и литература, както и природни науки.
Часовете по математика ще се увеличат с 25%, по български език и литература – с 12%, а по природни науки – с 22%.
МОН счита, че учениците прекарват прекалено много време в изучаване на чужди езици за сметка на основни академични предмети. Затова се предвижда редуциране на часовете по чужди езици, особено в първите гимназиални класове.
Обмисля се интегрален изпит след 7. и 10. клас – например математика с природни науки, български език с обществени науки.
Няма да се създават изцяло нови учебници, но съдържанието на съществуващите ще бъде преработено, за да позволява по-гъвкаво преподаване по теми.
МОН работи по концепция, при която първият час да започва между 08:00 и 09:00 ч., вместо традиционното 07:30 ч. Мотивите са свързани с по-добра концентрация, мотивация и психическо здраве на учениците, особено в зимните месеци, когато е тъмно и студено сутрин.
По-късното начало е реалистично само за училища с едносменен режим.
В училищата, които работят на две смени, това е трудно приложимо, защото часовете трябва да приключат преди вечерта.
В момента около 226 училища са на двусменен режим, но целта е този брой да спадне до 180 чрез строителни и организационни промени.
Решението за по-късно начало ще бъде по преценка на всяко училище, съгласувано с родителите и педагогическите съвети. Някои училища вече са въвели по-късно начало, особено за по-малките ученици, които имат по-малко часове.
Министерството на образованието и науката предлага и въвеждането на нов учебен предмет – „Добродетели и религии“, който да стане част от задължителния учебен план от учебната 2026/2027 година.
Ето какво включва концепцията:
Да развива социално-етични и културни компетентности у учениците.
Да поставя акцент върху ценности като честност, уважение, състрадание, отговорност и толерантност.
Да надгради досегашния предмет „Религия“, който беше факултативен.
Ще преподават не свещеници, а квалифицирани учители – по философия, история, български език. Синдикатът на българските учители настоява за допълнителна квалификация на преподавателите.
Обмисля се предметът да започне от начален или прогимназиален етап, но това още се уточнява.
Ясен е и графикът на ваканциите като 2 март 2026 г. (понеделник) ще бъде неучебен ден – част от новата политика на Министерството на образованието и науката за ваканции без „разкъсване“.
2 март се слива с националния празник 3 март (вторник), което осигурява четири последователни неучебни дни: от 28 февруари (събота) до 3 март (вторник). Целта е да се избегне прекъсване на учебния процес с единични почивни дни и да се осигури по-пълноценна почивка за ученици и учители.
