След Кръстовден времето започва да се застудява и денят намалява
Кръстовден е един от големите православни християнски празници. Той се отбелязва на 14 септември и се нарича още Въздвижение на Светия Честен и Животворящ Кръст Господен.
Кръстовден е празник на Светия Кръст – ден на пост, молитва и надежда за духовно и физическо изцеление, силно почитан както в църковната традиция, така и в българските народни вярвания.
Свързан е с въздигането (показването и почитането) на Светия Кръст – оръдието на разпятието на Исус Христос, както и с откриването на Христовия Кръст от майката на император Константин Велики – света Елена – през IV век в Йерусалим.
Ден за строг пост и молитва, посветен на кръста като символ на спасението.
Смята се, че на Кръстовден се осъществява преход към есента: след Кръстовден времето започва да се застудява и денят намалява още по-осезаемо.
В много райони не се работи тежка земеделска работа, за да се запази здравето и плодородието.
Вярва се, че водата, събрана на Кръстовден, има особена целебна сила.
Най-известното място в България, свързано с празника, е Кръстова гора в Родопите. Според преданието там е скрита частица от Христовия Кръст. Хиляди поклонници се събират там в нощта срещу 14 септември за молитва и изцеление.
Разказва се, че през нощта срещу Кръстовден небето се отваря за миг и който се помоли искрено, молбата му се сбъдва.
Вярва се, че кръстът предпазва от злини и болести, затова хората често носят кръстчета или осветяват вода и хляб в църквата.