Тя е от Молдова, но живее в Румъния
Михаела Норок е родена в Република Молдова. Премества се в Букурещ на 6-годишна възраст. Днес живее в румънския град Сибиу, но през повечето време е на път, с раница на гърба и фотоапарат в ръце, за да документира женската красота по света. През 2017 г. на бял свят излиза нейния „Албум на красотата“. Той включва портретите на 500 жени от различни държави и техните лични истории в текст и снимки.
Сред тях са Ника от Дания, родена с белег на лицето. Тили от Великобритания, която е с бионични ръце. Реем от Саудитска Арабия – единствената жена състезателен шофьор в страна, където доскоро жените нямаха право да шофират. Влада и Виктория, които са избягали от Украйна в Австрия и мечтаят за мир. Хуманитарната работничка Батул от Ливан, която работи за Агенцията за бежанците на ООН и се е посветила на най-нуждаещите се. Дима от Сирия, която е цигулар в Националния симфоничен оркестър в близкоизточната държава. Джанат от Ирак, която вземе уроци по самоотбрана, а по-късно създава свой клас, след като била нападната на улицата от крадец.
Всяка жена, която Михаела снима, не просто позира пред фотографския обектив, а разказва история за себе си и своята култура. „Живеем в епоха, в която глобализацията и маркетингът карат жените да се придържат към едни и същи тенденции и да изглеждат еднакво. Но красотата означава да си естествен и автентичен. Да приемеш произхода си и да бъдеш себе си, различен, без да се опитваш да се превърнеш в по-ярка опаковка, но лишена от съдържание“, смята Михаела.
В реализацията на проекта си среща най-различни трудности. Заради езиковата бариера или заради порядките в съответната държава. Често се случва да иска позволение от родителите на момичетата, които снима или да ги убеждава, че не иска пари.
Ето какво още сподели Михаела Норок в специално интервю за БТА.
Кога, как и защо реши да документираш женската красота по света?
Започнах през 2013 г. Никога не ми е било самоцел. Просто бях впечатлена от жените, които познавам. В началото беше любопитство. Акцентирах повече върху физическата им красота. Но с времето в мен се зароди желанието да науча повече за тези жени, как се казват, какъв е животът им, каква е тяхната лична история, какви проблеми имат. Исках да науча нещо от тях. Исках и другите хора да научат нещо от тях. Наистина познавах изключителни жени с невероятни човешки съдби. Бях омагьосана и от културното разнообразие. Например при първото пътуване през 2013, когато стигнах от Румъния до Япония само с наземен транспорт, имах възможност да наблюдавам как се променят физиономиите. Беше уникално.
Какво те вдъхновява, какво те провокира?
Вдъхновяват ме жени, които могат да минат през определени ситуации с усмивка на уста или ако не с усмивка, със сила и достойнство. Научих много от тях. Проектът промени и мен самата. Що се отнася до предизвикателствата, бяха много и големи. Все още ги има. Проектът е скъп за реализация, освен това сега съм майка. Имам дъщеричка на четири години и половина. Съпругът ми много ми помага. Преди да имам дете, не предполагах, че ще съм толкова силно свързана с него. До 2-годишна възраст дъщеря ми пътуваше с мен. Обиколихме заедно 30 държави по света, но по време на Ковид пандемията трябваше да я оставя у дома със съпруга ми.
Какъв тип жени привличат вниманието ти и как ги убеждаваш да позират пред фотографския ти обектив?
Преди пандемията се разхождах по оживените улици на големи градове с часове. Заставах на големи площади или спирки на метрото и наблюдавах хората. Чаках някой да привлече вниманието ми - с облекло или израз на лицето. Трябваше да притежават нещо, което да ми говори в съответния момент.
Спомням си как преди седем години бях в Швеция. Седях на една много оживена улица. Зърнах момиче на колело. Наблюдавах я много дълго време, тя забеляза това, заговорихме се, снимах я, разказах й за проекта и после тя ми сподели, че съм я гледала по много различен, особен начин. Да намеря хора, да ги убедя да се снимат, да ги привлека, това за мен е като вид медитация. Свързвам се с хората по различен начин. Оставям се да бъда впечатлена от тях.
Колко държави си посетила досега?
Около 100. В много от тях се връщам по няколко пъти. Например в Етиопия. Въпреки че съм била три пъти там, искам да ходя отново и отново, защото е място с изключителна култура. В края на март заминавам за Америка.
Била ли си в България, снимала ли си българки?
Да, била съм много пъти в България. Съседи сме, имаме и културни прилики. Имам страхотни спомени. Българите са много отворени, приятелски настроени. Винаги положителни. Никога не са ми правили проблем, докато работя. За разлика от други държави, където е недопустимо една непозната да заговори друга непозната на улицата. В България не е така. Там е лесно.
Помниш ли първата си снимка?
Бях в Южна Етиопия. Това е държава с голямо етническо и религиозно разнообразие и невероятна култура. Има жени, които са православни християнки, има мюсюлманки, има и такива от племена, които не покриват гърдите си например. Бях на юг, не знаех, че ще започна проект, който ще промени живота ми. И видях това момиче - с къса коса, което държеше някаква клечка, чистеше си зъбите, но го правеше толкова елегантно. И имаше невероятен поглед. Привлече ме. Това беше първата снимка.
Изпитвала ли си страх, докато снимаш?
Да, в Иран. Когато трябваше да снимам едно момиче – Газен. Срещнахме се ден по-рано. Фотосесията трябваше да бъде в една много красива джамия-музей. Помня, че цяла нощ не спах от вълнение и си мислех колко е смела тази жена. Тя се появи, облечена в персийска рокля. Беше приказно.
Приказки със снимки мечтаеш да разказваш и в твой Музей на красотата.
Ще го направя в Сибиу. Градът, в който живея - малък, но много богат културно. Би трябвало да е готов след две-три години. Ще бъде Международен музей на жената в сърцето на Румъния. И когато някой го разглежда след 100, 200 години, да види необикновената красота, която съществува на Земята.
А тази година ще реализирам друга идея заедно със съпруга ми. Ще е нещо уникално за света. Ще направим музей в кола, в кемпер. Стените на микробуса ще бъдат покрити със снимки от проектите ми. Ще бъде пътуваща експозиция. Музей на колела, който ще обикаля от град на град.
