Април започна като месеца на изборите и завърши като всеки друг в България
О, април, божествен – ти месец на всички цветове!
Април започна като месеца на изборите и завърши като всеки друг в България – с убийство.
Парламент имаме, председател – също, но кабинет – не.
На първи април в Деня на хумора, сатирата и шегата българите бяха подложени на великото дело – да мислят кого да изберат да ги управлява или кого да не избират и той пак да ги управлява. И така – хоп-подскок до следващия важен за народа ни априлски ден – на изборите, в който резултатите бяха по-ясни от кардиограмата на 80-годишен стар разбойник.
Изборна тишина по централите на малки и големи партии – и като се започна с мълчанието от първите екситполове, та чааак една седмица. ЦИК обявиха окончателните резултати, а казаното от лидери и председатели на партии не бе нещо ново. ГЕРБ са първи, но не се чувстват победители. ПП са втори, но се чувстват първи. ИТН се завърнаха – без тях не могло. Костадинов е готов да управлява сам, само сам, единствено сам и по-сам от всякога. ДПС и БСП – вечните актьори в този театър.
Радев и Йотова пък бяха нетърпеливи да се състави кабинет.
Дойде Великден. И той бе „озарен“ от личността на Чеченеца и още няколко Алекови герои.
Два референдума влязоха във фокуса на април. Възраждане внесоха подписи за проверка – очакваме отговор дали ще гласуваме за или против еврото. Стана ясно, че референдума за президентска република на ИТН няма да се състои.
Народното събрание преди да отвори врати за новите 240, някой от тях сами се отказаха да бъдат депутати. Пръв – Асен Балтов, после Слави, а Лена съобщи, че ще става майка на детето на Мирослав Иванов и се оттегли в заслужено спокойствие.
На 12 април депутатите се събраха в доброто старо Събрание и след цели два часа тежък, неуморен, разкъсващ труд – прочетени 6 декларации, заявяващи как изборите не са вариант, но и коалицията – също, председател на НС не бе избран. Вежди ги пусна да си почиват.
На следващия ден ново събиране в старото Събрание и 3-минутен къртовски труд! Пот, напъни, усилия и най-накрая – няма председател. ПП-ДБ искаха да внесат западното в БГ едишън и да има ротация на председатели, ала тая утопия не се сбъдна.
Дойде благодатният огън, след него вечното дерби с нулев резултат и за двата тима, а в първи работен след празниците ден, първите се събраха на лидерска среща и се разбраха за бюджета, за Шенген, за еврозоната и за Росен Желязков. Той ще бъде! И белият пушек излезе от Народното събрание.
Темата Украйна властваше през целия април. Първо – служебният кабинет отговори дали ще даваме техника на воюващата държава. Второ – украинското зърно и стоки свалиха на колене нашите производители и казуса стигна до ЕС и се върна със забрана да внасяме източни стоки у нас. Никой не обясни, защото родното се изнася усилено, а не остава тук.
Кучетата си лаеха, кервана си вършеше… докато глутница не уби жена, а после домашен любимец не усмърти стопанина си.
В април се включи и Гешев – поиска имунитета на двама депутати, единият от които Радостин Василев. А „протекцията“ като депутат на Борисов го спаси от делото за клевета, заведено му от Петков.
Двамата сега не могат да се разберат кой мандат ще е пръв – първият или вторият.
А служебният кабинет внесе проектобюджета за 2023 с дефицит от 6% и предизвика всички математици, физици, икономисти да заговорят, че могъл да е 3%.
Радев проведе консултациите с основната си фраза за „факторът време“. Ще има ли избори през юни или през октомври?! Партиите бяха уклончиви, но пък всички работили за народа.
Страстите между депутатите в новото 49 НС така се разгорещиха, че свалиха летвата до „късопишещите“ възрожденци.
Международните теми се прокраднаха у нас с новината за евакуираните ни сънародници от Судан.
А на наш терен делото „Семерджиев“ зададе въпросите кой не си е свършил работата и защо системата е такава, каквато е.
Април завърши с рози, поставени на гроба на една убита жертва на домашно насилие и упражненията на БСП и ИТН върху проектозакони за насилието вкъщи. То на хартия само НЕ става!
