Държавата бори дезинформацията
"Мистериозен" чартър от Виена превозва афганистански и сирийски бежанци?
От Правителствената пресслужба опровергаха фейк новината.
Във връзка с тиражираното в медийното пространство твърдение те уточниха:
Заявеният трансфер от Австрия е за 18 лица, които са регистрирани като кандидати за международна закрила в България.
Става дума за договорен трансфер на мигранти по реда на Регламент Дъблин.
Данните, че това е първият транш от договорени хиляди, само за първата година са неверни и целят да създадат напрежение в обществото за това, къде ще бъдат настанени бежанците, както и да се спекулира, че ще са на издръжка на българския данъкоплатец.
Като държава-членка на Европейския съюз, Република България изпълнява стриктно задълженията, произтичащи от Регламента още от 2007 г., като през всичките тези години от заявените трансфери, реално осъществените са 20%.
Преди дни от “Продължаваме промяната – Демократична България” внесоха за разглеждане законопроект за промени в Закона за електронните съобщения.
С него се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията.
В допълнение на общите правомощия, проектът предлага решения на няколко групи проблеми: координираното неавтентично поведение в социалните мрежи чрез групи от неавтентични потребителски профили (т.нар. “тролски ферми”); монетизиране на фалшиви новини от анонимни сайтове чрез показване на търговски съобщения (реклами); разпространението на заблуждаващи реклами на нелекарствени продукти (хранителни добавки) чрез нерегламентирано използване на имената и лицата на известни личности, в т.ч. медицински лица; някои пропуснати ползи от местните доставчици на медийни услуги поради некоректни практики на глобалните платформи.
Със законопроекта се предлагат редица решения на натрупвани през последните години проблеми в онлайн пространството, като след внимателно обследване на хармонизираното европейско право, практиките в други държави членки и съдебната практика, предлага уредба, която да има максимална вероятност да бъде устойчива при последваща съдебна практика.
