ИНФОМРЕЖА се свърза с проф. Драгомир Такев от Института по физикохимия към БАН
Част, излязла от употреба, от спътник на Мъск, е паднала в доматена градина в Якоруда.
ИНФОМРЕЖА се свърза с проф. Драгомир Тачев от Института по физикохимия към БАН, където е изследван обета, попадал в двора на якорудчанина Кязим Мръцов.
Установихме завишено количество на желязо в почвата, която е доставена в Института от служители на Община Якоруда, каза проф. д-р Тачев.
В пръстта е имало частици от изгоряло желязо, което обаче насочва учените към определен обект.
Самата връзка със спътника е предположение заради траекторията на един спътник, каза професорът, обосновавайки първоначално потвърдената информация от пресцентъра на БАН, че падналият от небето обект не е част от метеорит, а е част от спътник.
В пръстта е имало частици от желязо и железни окиси, които говорят за изгаряне, т.е. окисление на желязо високо в атмосферата. Възможният произход е техногенен – космически отпадък от изкуствен спътник. Една потенциална възможност е падането на част от спътник на „Старлинк“, тъй като на същата дата е имало планирано контролирано извеждане от орбита. По публични източници територията на България попада в област, в която би могло да има падане на остатъци. Как, къде и кога е свален – не мога да кажа, каза професорът.
Той обясни какво означава „контролирано сваляне“ – когато спътник излиза от употреба, на него се дава сигнал да не продължи траекторията си, при което той губи инерция в орбитата и навлиза в атмосферата. Навлизайки в атмосферата, изгаря. А някои части, които не могат да изгорят, падат.
Затова обикновено контролираните извеждания на спътници се извършват над безлюдни места, например над океана.
На мястото, където е паднала частта, няма радиоактивност.
Приличаше на гъба, която гореше и миришеше на киселина, на желязо. Отдолу имаше слуз точно като остатък след изгарянето на киселина. Заляхме го с вода, за да не се разпространи горенето. Остана прах и потече кафява течност. След това се изпари, казва Кязим пред медията ни на 14 юли.
10 дни по-късно проф. Тачев обясни на какво се дължи „изчезването“ на обекта след обливането с вода:
Образно казано това е гореща желязна сажда пред превръщане в пепел. Железен обект е изгорял в атмосферата при високи температури. Саждата е паднала на земята. Била е още топла, затова пуши. Те при заливането с вода, са я угасили. Изпарението, което са наблюдавали при заливането е пара от самата вода, която вероятно е увлякла и прах от обекта.
И да не е била залята „футболната топка от космоса“, сама щяла да изгасне, стана ясно от обяснението на професора.
В практиката си проф. Тачев не е изследвал подобни обекти и досега самият Институт не е имал такава „задача“.
Контролираното навлизане в атмосферата на спътника Starlink-1673 е било планирано за 13 юли 2025 г., в интервала между 9:19 и 11:19 ч. българско време. Над 5000 вече са изстреляни, с планове за разширяване до 34 000+.
Всеки спътник е оборудван с слънчеви панели, радиоантени, лазерни комуникационни системи и йонни двигатели с аргон за маневриране.
Спътниците комуникират както със земни терминали, така и помежду си, създавайки мрежа от данни в космоса.
Какво правят?
Предоставят интернет достъп в отдалечени и слабо обслужвани райони.
Поддържат навигационни услуги, наблюдение на Земята и научни изследвания.
Използват се и за военни и стратегически цели, включително в конфликтни зони.
