7, 5 млн. лева за подкрепа на млади учени и пост докторанти
Министерският съвет одобри 7,5 млн. лева за изпълнението на втория етап от националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“. Съгласно описаните в програмата критерии средствата се разпределят между 25 държавни висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанска академия, Военномедицинска академия, Националния център по заразни и паразитни болести и Националния институт по метеорология и хидрология.
По първия модул на програмата ще се привличат и назначават млади учени, които нямат договор за работа с конкретно висше училище или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и вече назначени асистенти, главни асистенти и докторанти, включително в задочна и самостоятелна форма на обучение.
Новоназначените млади учени ще получават възнаграждение от 1200 лв. на месец. Младите учени, вече наети по друг договор в същата организация, ще вземат допълнително от 200 до 600 лв. месечно. И в двата случая са включени средствата за осигуровки за сметка на работодателя.
Модул „Постдокторанти“ е за учени с образователна и научна степен „доктор“ от българско или чуждестранно висше училище или научна организация, придобита преди не повече от пет години. Те кандидатстват за финансова подкрепа с проектно предложение по актуална научна тема. Проектът трябва да бъде на високо научно ниво, да има детайлна програма и подробен финансов план. С предимство ще се класират постдокторанти, които не работят в конкретно висше училище или научна организация.
Допълнителни разходи в размер 15 978 463 лв. одобри правителството за училища и детски градини. Средствата се отпускат за отстраняване на недостиг в бюджетите им, настъпил след промени в броя на децата и учениците, на групите и паралелките, финансирани по стандарти и нормативи за учебната 2023/2024 година.
От тях 13 476 323 лева са по бюджета на Министерството на образованието и науката, 1 398 907 лева - по бюджета на Министерството на културата и 1 103 233 лева -на Министерството на младежта и спорта.
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и трансферите по централния бюджет за 2024 г.
37 хил. души са ангажирани с научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2022 г., като само за година има ръст от 7%.
Това е отбелязано в приетия от правителството отчет за изпълнение на първия етап от Националната Стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Половината от изследователските кадри са съсредоточени в предприятията - найголемият дял досега след непрекъснат темп на нарастване след 2013 г. Само за последната една година увеличението на персонала, зает с НИРД, в бизнес сектора е близо 15%.
През отчетния период са положени усилия за увеличаване на финансирането за стипендии за младите учени и постдокторантите, създадена е рамка за бонуси за изследователи, увеличена е подкрепата за интернационализация на българската изследователска система чрез отпускане на безвъзмездни средства за сътрудничество и мобилност на изследователите, подкрепа на програми, които формират връзки с изследователи от българската диаспора, национални научни програми др.
Научноизследователската инфраструктура в страната се модернизира и надгради в изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Държавата предостави 125 884 481 лева за изграждане, поддържане и оперативна дейност, модернизиране, развитие, членски внос в съответната паневропейска инфраструктура, включително и за осигуряване на необходимия човешки ресурс. Изградени са уникални за региона научни инфраструктури, обекти със стратегическо икономическо и обществено значение. В края на периода пътната карта съдържа 51 обекта, като 6 от тях са Центрове за върхови постижения, а 10 са Центрове за компетентност, които се изграждат с финансовата подкрепа на ЕФРР и ОП НОИР.
Подкрепени са и фундаменталните научни изследвания чрез институционалното и проектното финансиране на конкурсен принцип.
Договарянето и сътрудничеството с научното издателство „Елзевир“ се отчита като особен успех, като е договорен безплатен златен модел на отворен достъп до публикациите в изданията на издателството.
Бюджетът на Фонд „Научни изследвания“, основният инструмент за финансиране на научните изследвания на конкурсен принцип, нараства над два пъти, като през 2022 г. достига близо 38 млн. лв„ Основната част от осигурените средства се разпределят за фундаментални научни изследвания по научни области.
Чрез одобрените 15 национални научни програми са предоставени близо 81 млн. лв. за изследвания в областта на климата, водните ресурси, бедствията, културноисторическото наследство, цифровите технологии и технологиите за електронно здравеопазване, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, за нисковъглеродни енергийни източници и др.
Националната контактна мрежа по Рамковата програма „Хоризонт Европа“ се укрепи и се създаде Български облак за отворена наука за разпространението и трансфера на научни резултати.
През 2022 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България достигат 1266 млн. лв., което е ръст от близо 18% спрямо предходната година.
Правителството одобри допълнителни 16 920 831 лв. за финансиране на издръжката на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Със средствата ще се осигури необходимият финансов ресурс за подготовката на кадри от професии и отрасли, необходими за местната, регионалната и националната икономика в дългосрочен план.
Те ще бъдат предоставени на 271 общински и 5 държавни училища към Министерството на културата. В тях се обучават общо 14 479 ученици по защитени специалности и по такива с очакван недостиг на кадри.
Защитени са специалностите, които се предлагат в не повече от четири училища на територията на България, имат специфично съдържание и се изучават от малък брой ученици, а икономиката има потребност от тях. Допуска се те да се изучават в класове с по-малък брой ученици - минимум 9, а не 26, както е при обикновените паралелки.
При специалностите с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда паралелките са с не по-малко от 12 ученици. В тях се преподават професии, за която е доказана потребността от кадри, включително със статистически данни. Предложения за такива специалности се получават от ресорните министерства, работодателските и браншовите организации.
