КНСБ: Надценката при някои стоки надхвърля 70%
До 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на едро до крайната в магазините в България. Това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), извършена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта. За сравнение – в повечето европейски държави надценката варира между 25 и 35 на сто. Анализ на пазара в студиото на „Здравей, България” направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те разкриха защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара.
„Темата не е нова. Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, заяви Зоров. Той изрази удовлетворение, че най-накрая КЗК потвърждава публично това, което отдавна е известно в бранша – че крайните цени в магазините са силно изкривени заради действията на търговските вериги и посредниците.
По думите му производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“. Именно това прави сравняването на доставната и продажната цена невъзможно за обикновения потребител.
„Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, заяви Зоров. „Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат“, добави той.
Производителят разкри и че въпреки увеличението на цените в магазините, той не е променял тези на продуктите си към търговските вериги от 1 октомври 2022 г. По думите му дори се изискват допълнителни отстъпки всяка година.
Икономистът Юлиан Войнов потвърди думите на Зоров с данни от статистиката: „Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец“, каза експертът. Според него това говори за изкривяване на конкуренцията и липса на ефективен регулаторен контрол.
„Същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход – български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%“, обясни икономистът. Зоров открито заяви, че производителите нямат реална възможност да поставят условия на веригите – нито за пределна надценка, нито за прозрачност в ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него – изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване“, сподели той.
По последни данни на КНСБ разликата между цените на едро и дребно е драстична. Според синдикатите поскъпването на стоките в малката потребителска кошница не е голямо, но надценката при някои стоки в големите вериги магазини надхвърля 70%.
Потребителската кошница спрямо месец август за септември е поскъпнала с 54 стотинки. Най-поскъпнали са стоките: 1 кг. охладено цяло пиле, кафе еспресо в картонена чаша, 1 кг. ябълки и 1 л. олио. Те са поскъпнали в диапазона 0,5 – 1%. Кафето прави изключение – то е поскъпнало с 13%. Най-поевтинелите стоки са 500 мл. минерална вода, 400 гр. кисело мляко и 1 кг. свински кренвирши. Те са поевтинели в диапазона 1 – 0,3%. КНСБ определя разликата между цените на едро и дребно като смущаваща, по-конкретно в големите вериги магазини, където разликата е 50%.
„За нас е много обнадеждаващо, че КЗП започва да генерира доста важни, но смущаващи данни за хранителните стоки. За нас числата и внушенията, които са извадени, са скандални. Те потвърждават нашите констатации, разликата е, че ние гледаме цени, а те анализират цени от самите търговци. Тоест първата новината е, че разликата между доставна и пазарна цена в големите вериги е между 50 – 90%. Няма спор и въпросителна, че това са числата. Дали това е справедлива цена, всеки си прави извода. Според нас не е”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От Съюза за модерна търговия заявиха за NOVA, че не събират данни за цени, надценки и промоционални условия, защото е забранено от Закона за защита на конкуренцията. Данните се получават от всяка компания по публичните отчети, от НСИ и НАП.
