Външно министерство предлага гласуване по пощата

Снимка: БГНЕС

Това обяви служебният министър Светлан Стоев

Министърът на външните работи Светлан Стоев обяви, че МВнР ще предложи промени в Изборния кодекс, които да подобрят изборния процес и да позволят на българските граждани в чужбина да гласуват по пощата с активна регистрация.

Министър Стоев даде брифинг за медиите, на който бе направен анализ на вота зад граница на 11 юли 2021 г. и бе представено актуалното състояние на отношенията с Република Северна Македония.

Избори зад граница – равносметката на МВнР

Министър Стоев, председателят и заместник-председателят на Работна група „Избори“ - Иван Кондов и Калин Анастасов, представиха данни за организацията на изборите на 11 юли в чужбина, както и аргументи, на базата на които  бяха изложени конкретни предложения за промени, свързани с изборния процес.

„За първи път, откакто участвам в организиране на избори зад граница, МВнР не е упреквано, че не е изпълнило ангажиментите си. Благодарност към всички, които имаха отношение към изборния процес в чужбина – към доброволците, нашите колеги от задграничните представителства, които положиха непосилен труд, към колегите в Централно управление и от други администрации, към техническите лица“, заяви външният ни министър.

На 11 юли за вота зад граница бяха разкрити рекордните 782 избирателни секции в 68 държави. Подчертано бе, че огромният им брой доведе до сериозни затруднения в организацията на вота, включително свързани с доставката и връщането на машините за гласуване и изборните книжа.

„МВнР не е придатък на ЦИК, за да организира избори в чужбина. МВнР е институция, която е призвана да защитава националните интереси на българската държава и на българските граждани в чужбина“, категоричен бе министър Стоев. Той изтъкна, че организирането на избори е демократичен процес, но има цивилизован начин, по който това да се случва, и който се практикува от мнозинството държави-членки на Европейския съюз. Затова в анализа на вота от 11 юли, който МВнР ще изпрати на ЦИК и на Народното събрание, сред предложенията ще бъдат както гласуване в чужбина по пощата след активна регистрация на желаещите да гласуват, така и създаване на Районна избирателна комисия „Чужбина“.

На отминалите избори последната СИК зад граница е получила потвърждение за обработени протоколи малко след 19:50 ч. в понеделник, 12 юли. „Най-голямата РИК в България администрира 739 секции – това е по-малко от броя на секциите, сформирани в чужбина. Членовете на тази РИК са 23 души. Една от най-малките РИК в България с около 15 члена администрира около 250 секции. Обработката на резултатите от секциите в чужбина, които бяха изпращани след изборния ден, се извършва от трима души“, каза Светлан Стоев.

Той подчерта също, че предстоящите президентски избори ще създадат пред МВнР сериозни предизвикателства, свързани с кратките срокове, очаквания голям брой секции, както и от човешки, финансов и технически характер. Според анализа на МВнР за предстоящите избори за президент и вицепрезидент прогнозният брой автоматично разкрити секции зад граница, съгласно сега действащия Изборен кодекс и брой на гласували на изборите за НС през юли 2021 г., е 713. Сред тях в 216 ще се гласува с машини. Общият брои секции би бил около 900-1000, като се отчете и броят на секциите, които ще бъдат образувани по брой подадени заявления.

Какво още сочат данните и изводите на МВнР след вота?

-        На изборите за НС на 11 юли 2021 г. зад граница са гласували 173 843 български граждани, с 4 на сто по-малко в сравнение с гласувалите на изборите на 4 април. В същото време броят на секциите се е увеличил  с 62% в сравнение с вота през пролетта. Огромното увеличение на броя на секциите зад граница доведе до гласуване без опашки, не до по-висока избирателна активност. 

-        Българските граждани в чужбина избраха машинния вот - в 273 секции с машини гласуваха 89 595 души, а в 509 секции с  бюлетини гласуваха 84 248. Няма случай на преминаване от гласуване с машини към гласуване с бюлетини в секциите извън страната.

-        68 802 са избиратели, включени в избирателните списъци, от които 24 239 не са гласували  (или са гласували на друго място).

-  Най-много са гласувалите в секцията в Никити, Гърция – 1382, в Неа Парамос – 1093, в Генералното ни консулство в Мюнхен – 879. Най-малко са гласувалите в двете секции в Бразилия - в Сао Пауло и в българското посолство в Бразилия, където гласуваха по 9 души, въпреки подадените необходими 40 заявления за гласуване.

- Като "Ефект 35" бяха определени резултатите от страните извън ЕС, където след промените в Изборния кодекс отпадна ограничението за 35 секции. Във Великобритания секциите от 35 станаха 135, а броят на гласувалите там е същият въпреки увеличението от 286%. В САЩ са гласували по-малко български граждани, а в Турция увеличението е минимално, въпреки че бяха разкрити с 220% повече секции.

- МВнР превози за последния месец до различни краища на света над 40 тона машини и изборни книжа. Вече са върнати от чужбина 125 машини, като до 25 юли се очаква да бъдат прибрани всички.

- Като основни проблеми в изборния процес ръководителите на РГ „Избори“ откроиха късното приемане на процедурни решения и правила от страна на ЦИК, например по отношение на декларацията по член 33 от ИК.

- Разкриването на секции с 40 заявления също е предизвикателство. Статистиката от изборите на 11 юли 2021 г. показва, че само 6% от общия брой избиратели са гласували в секции, в които броят на гласувалите е под 100 души.

Актуално състояние на отношенията с Република Северна Македония

Възстановяването  на диалога с Република Северна Македония е основна тема от встъпването в длъжност на служебното правителство. Министър Стоев, както и Василий Такев, и.д. генерален директор „Европейски въпроси“ в МВнР, изтъкнаха, че усилията са насочени към воденето на проактивен диалог от българска страна на всички нива – от държавния глава, министър-председателя, външния министър и експерти от МВнР.

„Многократно съм подчертавал, че България е най - заинтересована Република Северна Македония  да стане част от ЕС и това да стане колкото се може по-скоро“, заяви министър Стоев. „България винаги се води от позицията, че Република Северна Македония е суверенна държава с всичките й права и задължения за Съюза, в който иска да влезе“, каза още той.

Преговорният процес с Република Северна Македония върви по две линии – в двустранни контакти с политическия елит на Скопие и в засилен диалог с европейските ни партньори за разясняване на българската позиция. „Най-прекият път за постигане на напредък е подписването на двустранно споразумение“, подчерта външният ни министър. С постигането на желания резултат от двете страни бихме могли да докажем, че България и Република Северна Македония  могат да постигнат решение без намесата на останалите държави-членки на ЕС.

Министър Стоев открои и ясната и категорична позиция на страната ни по повод езика на омразата и въпроса с правата на човека, който България дискутира не само с Република Северна Македония, но и с партньорите ни в ЕС. По думите му българската страна няма да позволи езикът на омразата да бъде реалност в отношенията със Скопие. „Към това се прибавя и доста сериозна позиция във връзка със защита правата на човека и най-вече правата на българите в Република Северна Македония. Ние се опитваме да защитим тези права, но търсим и възможности за това българите в Република Северна Македония да бъдат поставени наравно с останалите изброени народи в конституцията на страната“, каза Светлан Стоев, според когото това би било в интерес на покриване на Копенхагенските критерии и е един от пътищата за решаване на проблемите на българите в Република Северна Македония. 

Също така министърът препоръча правителството и МВнР да получат по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния процес, която сега е предопределена от Рамковата позиция на МС от 2019 г., одобрена с декларация на НС. Светлан Стоев подчерта, че не МВнР ще променя червените линии. „Ние сме парламентарна република. Червените линии са следствие на представената от предишното правителство рамкова позиция за воденето на преговори, парламентът ги е приел“, каза той. Той изтъкна, че редовният парламент и комисията по външна политика следва на направят анализ на договореното с Република Северна Македония, за да може този диалог да продължи.

На въпрос какво предстои в бъдеще министър Стоев бе категоричен: „Продължаване на диалога. Целта е една. Целта е обща. Целта е колкото се може по-скоро Република Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС и да изпълнява договореностите, които са постигнати на двустранна основа“. За това, според българската страна, е нужно и политиците в Република Северна Македония да осъзнаят отговорността, която носят по този път.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd