Силата на една стотинка

Снимка: Infomreja.bg

Одисеята на хиляди възрастни хора в България

Тази нищожна сила на 1 стотинка в търговската мрежа, където много често някой не си я взима като ресто от срам или продавачът му я опростява, че не значи нищо, се оказва, че тя с пълна сила може да връхлети върху някои от милионите пенсионери в България.

Именно заради тази стотинка, на тях не им се дава правото да получат 120 лв., предвидени за храна за месец април уж по „милостиня” пари.

Ще ви разкажа за одисеята на една възрастна жена, която като потомствен учителски наследник решава да избере тази професия с любов за своя жизнен път. Обича децата и работи 38 г. като учител, и то с по 45 деца, където натоварването е в пъти по-голямо в ежедневната ѝ работа, а не като сега, едва събрани някъде по 10-12 деца поради демографския срив, за да няма съкращения.

Няма да развивам теории за значението на учителския труд, защото то е от ясно по-ясно. Тя е принудена да се пенсионира по т. нар. параграф 5 на КЗО, принудително със заповед, за да освободи място на по-младите си колежки, приближени на директора.

Когато отива в пенсионното и казват в този случай, че не може да бъде пенсионирана и е в графа никой, защото не отговаря на условията.

След 6-годишна сага по трудовоправно дело в съда, /което трябва да се реши за 3 месеца, защото по Конституция всеки гражданин трябва да има средства за живот/, без да получава нито пенсия, нито помощ от безработните, защото се е намирала в съдебен процес, най-после след шестгодишна одисея ВАС се произнася да бъде върната на работа.

След връщането ѝ тя отново е уволнена от същия работодател, когото е осъдила. Четири години работи с намалена пенсия, след което излиза окончателното решение на НОИ за 57.76 лв. Когато вижда как е „възнаградена” за 38 години трудов стаж за работа с малки деца, тя решава чрез ДВ да се откаже от така присъдената ѝ сума и да се самолиши от нищожната пенсия, като поиска всички вноски, внасяни през годините за осигуряването ѝ, да ѝ се върнат, но се оказва, че по закон и на теория го има, но на практика на никого няма да му върнат осигуровките.

И така постепенно с жалки, прибавяни по 1.20 лв. по 3- 4 лв. към тази пенсия, за някой и друг допълнителен трудов стаж, някак си тя оцелява, за да се стигне днес до точно 300 лева пенсия, където 1 стотинка я разделя от 120 лв. Много „хуманно” е измислено, на по-богатите се дава, а по-бедните ги връхлита отново "хуманно" и пак ги ощетява, като ги връща назад.

Огорчавана за кой ли път от несправедливата пенсионна система, както и от партийните решения, тъй като в момента нейни колежки /с уговорката без да гледа в паничката им, т.е. в паничката на другите, но фактът си е факт/, работещи с 10-12-15 деца при същия трудов стаж, са получили по 800 лв. пенсия, а някои и повече.

„Това е България…!”, ми отговори една ученичка на въпросната пенсионерка, която работи в престижна партийна институция, управлявала години наред държавата ни, и има само хубави спомени, свързани с нейната учителка. И какво от това?! Пенсионерката, която е „виновница” за този материал, е обиколила с болните си крака Социални грижи, както и НОИ, откъдето ѝ дават различна информация за правото от 295 лв. до 300 лв. и 1 стотинка, но 120 лв. не са ѝ присъдени на нея и огорчението е за пореден път.

Колко се изписа по разни вестници за одисеята на възрастните и болни хора, колко хартия се похаби и колко управляващи от екраните развиваха теории и се изказваха „загрижени” за най-възрастните в България и всичко е до тук.

Ами време е да попитаме къде са европейските институции и българските представители в Брюксел, къде е захвърлена в нашата страна Хартата на основните човешки права на ЕС, правото на достоен живот и сигурност и защита правата на човека, а не явна дискриминация, и то по време на КОВИД. 

При толкова много политически борби и партийни боричкания, манипулации и раздори, които не пропускат в борбата си за власт, геноцидът към възрастните е в пълна сила.

Защо не се спазва Конституцията на България и Хартата на ЕС? Тази стотинка е определила съдбата на хиляди български пенсионери за поред път да бъдат „поругани”, изтласани, омаловажени и огорчени.

Спомням си един разказ по истински случай преди години „Тайна срещу 2 стотинки” как един мъж дава 2 стотинки на жената пред него до уличен телефон, за да се обади, където от разговора ѝ той разбира за изневярата на собствената си жена с нейния мъж.

Чудеса се случват по света и защо не и в България, тази една стотинка да срине много от властимащите и като поговорката с малкото камъче, което обръща колата. А за хуманността на една държава се съди по това как се отнася към най-безащитните - децата и към възрастните  хора.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5

FACEBOOK