Връщат оригиналния облик на парка в Гоце Делчев

Снимка: Infomreja.bg

Около шадравана отново ще има огърлица от брези

Ландшафтният архитект Никола Попкостадинов  е специалист по устройство на територията в община Гоце Делчев. В последните години живият интериор на града се оформя под негово ръководство.

 

Господин Попкостадинов, основният въпрос, който ме води при Вас, е как ще компенсираме загубите, които неотдавнашната буря нанесе на нашия парк. Знаем, че тогава загинаха около 20 дървета.

Не сме загубили видове, които не могат да бъдат възстановени. Това са смърчове, каквито имаме много в парка. Досега от тях губим по 1 - 2 дървета на година, защото те лесно падат под силата на вятъра. След бурята се отвори голямо поле за силен фронт на вятъра, което ги прави още по-уязвими, щом не са в масив.

Вече планирахме засаждане на нова растителност, за да се оформят нови дървесни групи. Ще избягваме смърчовете, за да нямаме такива проблеми и в бъдеще. Ще наблегнем на дървесно – храстовите групи, за да спрем поривите на вятъра и растителността да се защитава една – друга.

Нашият парк е достатъчно богат на различни видове растителност. Ще върнем белия и черния бор, за да допълним характерната алея пред стадиона. Трябва да възстановим и огърлицата от брези около фонтана. Някои от тях през годините са загинали, а и от сегашните има изгнили. Идеята е да върнем оригиналния облик на парка. 

Имате ли и други идеи относно обогатяването на парковата растителност?

Много е важно да засадим храсти. Това ще се отрази положително и на фауната. Не знам дали забелязвате, но с унищожаването на храстите, и славеите изчезват. Има и други видове птици, които точно в храстите се крият и гнездят. А хората трябва да се наслаждават и на техните песни.

Предприехме стъпки през следващата година да възстановим езерото в парка. Трябва да положим хидроизолация и да го напълним.

Много хора поставят въпроса защо не се залеси височината около фигурата на козела. Какъв е Вашият отговор?

Тази част на парка е пейзажна. Тук не е нужно да се засажда, защото трябва да се запази дълбочината на гледката. А и точно това е най-слънчевото място, предпочитано през хладните сезони. Достатъчно е залесена старата част на парка, в която хората намират прохлада през лятото.

Прави впечатление, че напоследък хората свикнаха да пазят „градската“, както много от тях наричат парка. Споделяте ли това мнение?

Така е, но трябва още да повишаваме нашата култура и тази на децата ни, за да живеем в друга среда. Ще дам два примера. В парка има бамбук, който се чувства много добре там, но не можем да отгледаме бамбукова гора, защото той се разраства с коренови издънки,  а има хора, които ги чупят.

Другият пример е с Гинко билобата. За да израсне и да се развива, листата й не бива да се берат, а преди 5 – 6 години някои си позволяваха да брулят дървото. Трябваше доста да обясняваме, за да спрат тези набези.

Да поговорим и за уличното озеленяване на града. Дървесните ружи, които бяха засадени на много тротоари, вече израснаха. Доволен ли сте от решението именно те да заменят старите дървета?

Уличното озеленяване е най-наболялата тема у нас. Тази жива инфраструктура не се поддържа адекватно. Трябва да се засаждат подходящи видове, които редовно да се поддържат, короните да се оформят през пролетта и есента. Само че специалистите, които знаят как точно да става това, са малко. Проблемите на хората също трябва да се отчитат, не може клони да влизат в терасите или да застрашават покривите на къщите. В същото време е нужно да се има предвид и професионалното мнение относно начина, по който се режат короните, и законовите разпоредби. Всичко да е стиковано, така че да работи по най-добрия начин.

Когато се планира озеленяването, трябва да мислим за години напред, в 50-годишен хоризонт.

Що се отнася до дървесните ружи, те са добро решение при тесни тротоари и ограничение във височината, както е в нашия случай.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6

FACEBOOK