Минималната работна заплата трябва да гарантира достоен стандарт на живот
Минималните работни заплати във всички страни от ЕС трябва да осигуряват достойни стандарти на живот и труд, а държавите членки следва да насърчават колективното договаряне за заплащането.
Парламентът прие в сряда ново законодателство относно адекватни минимални работни заплати в ЕС, което беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 44 гласа „въздържал се“.
Законодателството на ЕС, договорено със Съвета през юни, е насочено към подобряване на условията на труд и живот на всички работници в ЕС, както и към насърчаване на икономическия и социалния напредък. За целта с него се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.
Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.
Оценка на адекватността на минималните работни заплати
Определянето на минимална работна заплата остава национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че националните минимални работни заплати позволяват на работниците да водят достоен живот, съответно като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.
Насърчаване на колективното договаряне
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. Ето защо е необходимо то да бъде насърчено и засилено съгласно новите правила, които Парламентът одобри днес. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват.
Наблюдение и право на правна защита
Договореният текст въвежда задължението за държавите от ЕС да създадат система за правоприлагане, включително надежден мониторинг, проверки и инспекции на място, за да се гарантира спазването на изискванията и да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.
Цитати
След гласуването съдокладчикът Денис Радке (ЕНП, Германия) заяви:"Настоящата ситуация ясно показва за пореден път, че се нуждаем от функциониращо и силно социално партньорство в Европа. Политиката не може да даде изчерпателен отговор на всички аспекти на тази криза."
Съдокладчикът Агнес Йонгериус (С&Д, Нидерландия) заяви: "Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени."
Следващи стъпки
Очаква се Съветът официално да одобри споразумението през септември. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да приведат националните разпоредби в съответствие с директивата.
Контекст
През юли членовете на комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) подкрепиха неофициалното споразумение, постигнато със Съвета на 6 юни 2022 г.
Най-високите минимални работни заплати се отчитат в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниските в България, Латвия и Естония. В ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална работна заплата, докато в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне на заплащането.
