Липсата на отчетност от Гешев е проблем за ЕК

Снимка: Infomreja.bg

Европейската комисия публикува втория доклад за целия ЕС относно върховенството на закона

Днес Европейската комисия публикува втория доклад за целия ЕС относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19. Като цяло докладът показва много положителни промени в държавите членки, включително във връзка с предприетите мерки в отговор на предизвикателствата, посочени в доклада за 2020 г. Въпреки това продължават да съществуват опасения, а в някои държави членки те се засилиха, например що се отнася до независимостта на съдебната власт и положението на медиите. В доклада също така се подчертава силната устойчивост на националните системи по време на пандемията от COVID-19. Тази пандемия също така показа значението на способността за поддържане на система на взаимозависимост и взаимоограничаване, която утвърждава върховенството на закона.

Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Докладът относно върховенството на закона е полезен превантивен инструмент, който стимулира необходимия дебат между държавите членки и други участници. Второто издание показва, че държавите членки могат да постигнат напредък по отношение на въпросите, свързани с върховенството на закона. Този напредък обаче е неравномерен и в редица държави членки съществуват причини за сериозни опасения, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт. Освен това през последните месеци бяха убити двама журналисти – това е недопустимо. В доклада се призовава за решителни действия за подобряване на свободата и плурализма на медиите. Очакваме, че през следващата година констатациите в доклада за 2021 г. ще подхранват обсъжданията между държавите членки по време на работата им за укрепване на върховенството на закона.“

Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс каза: „През изминалата година Докладът относно върховенството на закона за 2020 г. насърчи положителни реформи, свързани с върховенството на закона в редица държави членки. Освен това Съветът на министрите го използва, за да модернизира своя диалог относно принципите на правовата държава чрез редовни обсъждания по държави. Аз участвах в обсъждания на доклада и в 20 национални парламента. Тази година допълнително задълбочихме нашата оценка, която имаше още по-голям обхват в сравнение с миналата година. Докладът може да ни помогне да водим истински диалог като Съюз, рамо до рамо, в дух на откровеност и откритост. Настоящият доклад за 2021 г., който се основава на този от миналата година, ще насърчи този процес.“

Основни констатации относно ситуацията в областта на върховенството на закона в държавите членки

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. 

  1. Правосъдни системи

Почти всички държави членки предприемат реформи по отношение на правосъдните си системи, макар и с различен обхват, форма и напредък. В редица държави членки са предприети или се предприемат стъпки за укрепване на независимостта на съдебната власт чрез реформи, свързани например със съдебните съвети, назначаването на съдиите и независимостта и автономността на прокуратурата. Няколко държави членки обаче продължиха да провеждат реформи, които намаляват гаранциите за независимост на съдебната власт, с което дават повод за загриженост или задълбочават съществуващите опасения, свързани с повишеното влияние на изпълнителната и законодателната власт върху функционирането на правосъдната система. Освен това в някои държави членки политически нападки и нееднократни опити за дестабилизиране на съдии или за подкопаване на съдебни институции допълнително поставят под въпрос независимостта на съдебната власт. След приемането на доклада за 2020 г. Съдът на ЕС потвърди отново значението на ефективната съдебна защита за утвърждаването на върховенството на закона. И накрая, пандемията от COVID-19 придаде ново чувство за неотложна необходимост от модернизиране на правосъдните системи и подчерта потенциала на цифровизацията.

  1. Уредба за борба с корупцията

Държавите — членки на ЕС, продължават да бъдат сред държавите с най-добри резултати в световен мащаб, като десет държави членки са сред двадесетте държави в света, възприемани като най-слабо корумпирани. Няколко държави членки понастоящем приемат или преразглеждат националните си стратегии или планове за действие за борба с корупцията. Много от тях предприеха мерки за укрепване на уредбата за предотвратяване на корупцията и уредбата относно почтеността, включително правилата относно конфликтите на интереси, прозрачността на лобирането и кадровите въртележки между държавния и частния сектор. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства, по-специално във връзка с наказателните разследвания, наказателните преследвания и прилагането на санкции за корупция в някои държави членки. В различни държави членки продължиха да се появяват големи или изключително сложни случаи на корупция. Предоставените ресурси за борба с корупцията невинаги са достатъчни в някои държави членки, докато в други продължават да съществуват опасения относно ефективността на разследванията, наказателните преследвания и постановяването на решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Като цяло пандемията от COVID-19 забави реформите и решенията по дела за корупция в някои държави членки.

  1. Свобода и плурализъм на медиите

По време на пандемията от COVID-19 журналисти и работещи в медиите в Европа бяха подложени на силен натиск. Предвид рекордния до момента брой на сигналите във връзка с безопасността на журналистите и неотдавнашните трагични събития е необходимо въпросът да бъде разгледан в целия ЕС. В мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г., който е ключов източник на информация за Доклада относно върховенството на закона, се посочват данни за цялостно влошаване на положението на журналистите в няколко държави членки. Не всички медийни регулатори са свободни от политическо влияние и в някои държави членки съществува голям риск от политическа намеса в работата на медиите. Новинарските медии имаха решаващо значение за информирането на гражданите по време на пандемията от COVID-19, въпреки че работата на журналистите беше затруднена от редица ограничения. Пандемията също така доведе до сериозни икономически предизвикателства за медийния сектор, което накара някои държави членки да приемат схеми за подкрепа на новинарските медии. Тази подкрепа трябва да се прилага прозрачно и справедливо.

  1. Принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите

От миналата година насам някои държави членки продължават да предприемат конституционни реформи за засилване на проверките и гаранциите. Някои от тях наскоро въведоха мерки за повишаване на прозрачността на законотворчеството и за подобряване на участието на гражданите. Като цяло националните механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване, включително парламентите, съдилищата, омбудсманите и други независими органи, изиграха решаваща роля по време на пандемията от COVID-19, която беше тест за устойчивост на върховенството на закона. Същевременно съществуват предизвикателства пред законодателния процес, като внезапни промени и ускорени процедури, или пред системата за конституционен контрол. Гражданското общество като цяло се радва на благоприятна среда в повечето държави членки, но в някои от тях то продължава да е изправено пред сериозни предизвикателства, били те преднамерени заплахи от страна на органите, недостатъчна защита срещу физически или словесни атаки, или недостатъчно равнище на защита на основните права, гарантиращи неговата работа. На моменти тези предизвикателства бяха изострени от контекста на пандемията от COVID-19. Редица неотдавнашни събития предизвикаха загриженост по отношение на зачитането на предимството на правото на ЕС, което е от съществено значение за функционирането на правовия ред на ЕС и принципа на равенство на държавите членки в ЕС.

Следващи стъпки

Приемането на Доклада относно върховенството на закона за 2021 г. бележи началото на нов цикъл на диалог и мониторинг. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да водят общи и специфични за отделните държави дебати въз основа на настоящия доклад, а националните парламенти и други ключови участници — да продължават да засилват националните дебати. Комисията призовава държавите членки да отговорят ефективно на предизвикателствата, посочени в доклада, и е готова да ги подпомага в тези усилия.

Контекст

Годишният Доклад относно върховенството на закона е резултат от тесен диалог с националните органи и заинтересованите страни и обхваща всички държави членки по обективен и безпристрастен начин, като включва изследване на едни и същи въпроси. Качествената оценка, извършена от Комисията, поставя акцента върху значими развития след приемането на първия годишен Доклад относно върховенството на закона и осигурява съгласуван подход чрез прилагане на една и съща методика към всички държави членки, като в същото време отчита по пропорционален начин събитията. Обхватът и методиката на Доклада за 2021 г. са същите като при първия годишен Доклад относно върховенството на закона, приет през септември 2020 г.

Докладът е централен за механизма за върховенството на закона. Механизмът е ежегоден цикъл за насърчаване на върховенството на закона и за предотвратяване на появата на нови или задълбочаването на съществуващи проблеми в тази област. Целта е да се постави акцент върху подобряването на разбирането и осведомеността по въпроси и значими събития, както и да бъдат установени предизвикателствата в областта на върховенството на закона и да се помогне на държавите членки да намерят решения със сътрудничеството на Комисията и другите държави членки. Той също така позволява на държавите членки да обменят най-добри практики, да обсъждат помежду си и да се учат една от друга.

Целта на механизма е превантивна. Той е различен от другите елементи от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона и допълва, но не заменя основаните на Договорите механизми, чрез които ЕС реагира на по-сериозни проблеми, свързани с върховенството на закона в държавите членки. Тези инструменти включват производствата за установяване на нарушения и процедурата за защита на основополагащите ценности на Съюза по член 7 от Договора за Европейския съюз.

Съществува и тясна връзка с политиките на ЕС за постигане на икономическо възстановяване: силни правосъдни системи, стабилна уредба за борба с корупцията и ясна и последователна система на законотворчество, защита на финансовите интереси на ЕС и устойчив растеж. Това е основен двигател за работата на инструментите на ЕС, които насърчават структурните реформи в държавите членки.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6

FACEBOOK