Спонсори стават родителите
Децата от един, вече бивш, четвърти клас от СУ“Неофит Рилски“ гр.Банско, техните учители и родители избраха да си създадат спомен, който ще има специално място в живота на всички. Вместо станалите популярни напоследък „абитуриентски“ за завършване на какъвто и да е образователен етап, четвъртокласниците с учители Сашка Шопова и Любомира Манолева-Хиджева избраха да отбележат края на началния курс в училище с … книга.
Късметът е споходил както учителите с толкова умни и талантливи деца, но и учениците с интелигентни учители и грамотни, образовани и амбициозни в най-добрия смисъл на думата родители и близки. Това съчетание оформя идеята в началото на учебната година – с подкрепата на възрастните, децата да подготвят за завършването на началното си образование книга с техни стихове, разкази, есета и рисунки. Спонсори стават родителите, редактор – дългогодишната учителка и носител на званието „Будител на годината“ Йорданка Калистрина, благословията е от изкушената от литературата професионално и лично директорка на училището Елеонора Барякова. А заглавието на книгата изглежда единствено възможното – „Мечтатели“.
Криле на мечтателите дава учителката им Сашка Шопова, която започва общата приказка така: “В една много красива страна с древното име България, в полите на величествената Пирин планина, се гуши малкото градче Банско.“
Писахме, поправяхме и рисувахме цяла година, децата разбраха, че писането не е лесна работа и така се научиха да ценят труда на писателите. Децата писаха за нещата, които ги вълнуват – за училище, за зимата, за Дядо Коледа, за пролетта и лятото, за семейството и приятелите. Всички положиха невероятни усилия и общият ни труд се увенча с успех, разказва г-жа Шопова. Книжката не е плод на случайно хрумване, а е доказателство за нещо много по-голямо – тя е израз на неудържима радост и гордост от постигнатото, от изживяното и осъзнатото, тя е възторг и тържество на придобитите умения, тя е желание за творчество, добавя учителката. И отново дава кураж на децата -така, както е правила от първия им ден в училище: „Не спирайте да мечтаете! Вървете смело напред и не се плашете от трудностите. Но ако все пак ви навести страхът, спомнете си за смелия орел от планината. Да, той има огромна сила, но вие пък владеете силата на знанието и доброто, а нашата любов ще укрепва крилата ви, когато решите да полетите нагоре“.
По детски честно, но с добро чувство за хумор, Борис Парталов пише в стихотворението си „Учителко“: Учителко! / Обичаше ме като мама, / наказваше ме като татко. / Провиненията ми прощаваше. / Белите ми с усмивка приемаше.“ И завършва чистосърдечно – Моята благодарност приеми / за това, че човек ме направи ти!“. Борис разсъждава и на тема „богатство“: Какво е богатството? Пари, кола, къщи, имоти? За другите на знам, но за мен богатството е свързано с няколко прости неща. Прегръдката на мама, която ме дарява с топлина и нежност. Силната длан на тате, за която да се държа и която никога няма да ме пусне. Богатството е топлият скут на баба и здравото рамо на дядо. Богатството е, че съм свободен, че тичам, лудувам, плача и се смея. Богатство е моето семейство, моите приятели и враговете дори. Мечтая си всяко дете да има такова богатство. Богат съм.
Влюбен в България е Ангел Манчев, който разказва за Родината в стих, проза и рисунки.
