Паметник на македонския четник в Благоевград: мисията възможна

Снимка: БГНЕС

Паметникът на незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г.

Инициативен комитет, създаден в Благоевград, си поставя амбициозната задача да възстанови съборения паметник на Незнайния македонски четник, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

„Мисията е възможна!“, заяви Юрий Николов, председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение Горна Джумая“, наброяващо 14 членове.

В сдружението влизат видни общественици от областния град, сред които лекари, банкери, адвокати, политици, както и двама благоевградчани, устроили се в Швеция и САЩ. То бе създадено в края на ноември тази година.

Паметникът на незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г. Самият монумент, от който не е останал дори един камък, представлява фигура на четник с пушка, чийто приклад опира в краката му. На него е изписана годината на създаване на ВМОРО 1893 г. Дълго време се е считало, че четникът е Тодор Александров.

Паметникът се е намирал на днешния площад „Македония“, на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището.

След събарянето му по повеля на Коминтерна, на площада е издигнат внушителен паметник на Гоце Делчев.

БГНЕС разговаря с Юрий Попниколов, чийто дядо Георги Попниколчев е бил първият кмет на Горна Джумая след освобождението на града през 1912 г., на мястото на паметника. За него напомня една паметна, поставена в непосредствено съседство с летния бар на заведението „Опера“.

„Създадохме инициативния комитет, за да опазим културно-историческото наследство и паметта на Благоевград. Той се състои от 14 души – все приятели и съмишленици, с които през годините сме обмисляли някои идеи, между които най-важната е възстановяването паметника на незнайния македонски четник. Той е унищожен през 1947 г.“, обяснява Юрий Попниколов.

В инициативния комитет има двама лекари, бившият ректор на Югозападния университет професор Иван Мирчев, големият български журналист Валери Запрянов, банкерите Кирил Пендев и Захари Ханджийски, адвокатът Теодор Тошев, председателят на ОбС Радослав Тасков, инженери, архитекти и журналисти, както и двама „задгранични“ представители: Александър Николов, който живее в американския град Атланта, и д-р Красимир Кацарски, установил се в Швеция.

„Отборът“, който сме събрали, е много сериозен, надявам се да успеем, защото това е пети или шести път, в който се прави опит да бъде възстановен този паметник“, допълва Попниколов.

Според него досега са се учредявали няколко инициативни комитети от по 100-на души, но и досега паметник няма.

„Една от причините все още да го няма е, че паметникът ще бъде много скъп. По наши изчисления ще струва между 250 и 350 хиляди лева. Тези пари трябва да се съберат. Другото е, че не е останало нищо като качествени скици или проекти от онова време – 90 години, откакто е бил построен. От него не е останало нищо, снимките са некачествени, дори не знаем как е изглеждал паметникът отзад. За това в момента правим кампания за набиране на информация за този разрушен монумент“, обяснява Юрий, който по професия е фотограф.

Има няколко легенди за него – че не е унищожен, че съществува, че някъде е прибран, както и, че на мястото където е бил е изкопан ров и затрупан с пръст.

„Надяваме се общината да помогне, но преди всичко разчитаме на дарения“, допълва председателят на инициативния комитет.

„От дядо ми са останали малко документи, защото е загинал веднага след Първата световна война. В окръжния архив има само една телеграма, изпратена от него до царя, в която гражданите на Горна Джумая благодарят за освобождението на града от турско робство. Архивите на града са изгорени след 9 септември 1944 г. и ето така паметта е изчезнала. Ако примерно спрем сега 10 човека и попитаме какво е имало тук, девет от тях едва ли ще знаят“, допълва председателят на управителният съвет на сдружението.

Според него паметникът на Незнайния македонски четник не е по-малък от този на Гоце Делчев, бил е импозантен, голям и красив. Освен тази плоча, сложена по инициатива на Гоце Танчев, нищо не е останало като спомен от него.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd