Рецитал по стихове на Никола Вапцаров направиха режисьорът Душко Добрев и архитектът-музикант Георги Георгиев. „Нежността на гения” озари Синята зала на читалище „Братство”. „Поводът за музикално-поетичния рецитал не е свързан с конкретно събитие, исках да покажа „моя” Вапцаров”, обясни Душко Добрев. С подобни инициативи той се надява да възроди „Театъра на поезията” (сега – театър „София”) в мини вариант. Режисьорът отдавна е извън щатните театрални структури, но не и вън от културния живот в Кюстендил.
Дали заради организацията, дали защото кюстендилци са отвикнали от срещи с музика и поезия в театрален формат, рециталът беше повече приятелско събиране, отколкото мащабно културно събитие. За онези, които не успяха да станат част от публиката, ето с трофите, с които започна поетичната вечер:
ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...
(Никола Вапцаров)
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.
Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.
(slovo.bg)
