Това, с което местните хора най-много се гордеят, са училището и детската градина
Посети ли човек гърменското село Дъбница, ще остане приятно изненадан от красивия парк в неговия център, от представителните сгради на училището и детската градина. Ще му направят впечатление асфалтираните или подготвени за асфалт улици. Няма да му хареса обаче фасадата на кметството, където се помещава и пощата. Олюпена, цялата на петна, тя загрозява площада, на който има още две големи сгради – тази на читалището и на някогашното АПК. И двете, за съжаление, недостатъчно използвани.
При последното преброяване жителите на Дъбница са били 1 600, но по постоянен адрес те са над 2 250 души. В това число влизат и онези 460 дъбничани, които в началото на 90-те години на миналия век са се изселили в Турция.
Неотдавна в селото откриха втори шивашки цех. В него има също цех за пелети, дърводелски цех и някои по-малки цехчета. Колкото до тютюнопроизводството, то отдавна не е определящо за поминъка на населението тук. Вече и малкото останали тютюнопроизводители са решили да се откажат от тази дейност.
По-голямата част от ромите работят в чужбина и тъй като са трудолюбиви, печелят добре. Това се вижда и по къщите, които строят в родното си село – просторни, богати.
„Има поминък за всички. Само който е мързелив, не работи“, казва Синем Бекирова, която е трети мандат кмет на селото.
В разговора с нея става въпрос и за укротяването на река Върбица, която години наред е причинявала наводнения. През лятото на миналата година е извършена корекция на речното корито и проблемът вече е решен.