Минеков: Добрите намерения ще се превърнат в задължения

Снимка: бТВ

Минеков ще настоява за увеличаване на бюджета за култура с 0,2% от БВП

Министърът на културата проф. Велислав Минеков обяви днес на пресконференция в галерия „Средец” приоритетите на управлението и представи екипа си, с който ще реализира начертаната програма – зам.-министрите доц. д-р Пламен Славов и проф. Борислава Танева.
 
 „Започваме отново битката за бюджета на Министерството”, обяви министър Минеков и подчерта, че този път ще направи така, че добрите намерения да се превърнат в задължения за следващия министър, който и да е той. „Всички, които обещаха покачване на бюджета, забравиха за какво става дума”, посочи проф. Минеков, като уточни, че притеснителното е, че голяма част от бюджета на културното ведомство няма да бъде използвана до края на настоящата година. „Заделени са за капиталови разходи 55 милиона лева, по отношение на 30 юли  2022 г. - процент на изпълнение – 0 процента. Числата са смущаващи. И това, което ме притеснява е, че голяма част от този бюджет – милиони, няма да бъдат използвани до края на годината”, посочи министърът. По този повод той заяви, че се намира в изключително неудобна ситуация пред финансовия министър, защото му предстои да защитава ново увеличение на средствата за култура. Министър Минеков ще настоява за увеличение на бюджета на Министерството на културата със стъпка от 0.2 % от БВП, каквото бе успял да защити през 2021 г. „С какви очи ще отида при министъра на финансите, който ще забележи, че има огромни неизползвани средства, за да му поискам увеличение на бюджета“, попита реторично министър Минеков и сподели, че подобна е ситуацията с неусвоени средства за археологически проучвания, за консервационни и реставрационни дейности и за фестивали. Припомни за разговорите си миналата година с представители на политически партии, които след това влязоха в коалиция, и как с много аргументи те са били убедени за тази стъпка в бюджета за култура от 0.2%.
 
 „Последно с министър Белчев стигнахме до покачване на бюджета, конкретно субсидията, със 164 милиона лева. Щеше да е чудесно, ако се беше сбъднало. За съжаление нещата не се развиха по този начин. Всички, които обещаха това покачване на бюджета, забравиха за какво става дума. От медиите разбрах, че все пак субсидията ще скочи със 111 млн. лв. Но истината е друга. Всъщност, увеличението е само 98 млн. лв“, коментира още министърът на културата. Затова и по думите му увеличението на бюджета на Министерството е основен и най-важен приоритет.
 
 „Където е необходимо, ще пусна обществените поръчки. Вероятно следващият министър ще трябва да се справи, но ще бъде задължен да изпълни всичко това, което сме отбелязали като изключително важно. Миналата година беше много тежка и съм се съгласил да дойда изключително заради тези точки, които останаха недовършени. Не е трудно всичко това, което имаме, да се реализира“, коментира министър Минеков.
 
 Друг приоритет, който проф. Минеков посочи, е продължаване на работата и по съхраняването на сградата на бившето военноморско училище на остров „Св. св. Кирик и Юлита” край Созопол. Още миналата година проф. Минеков обяви намерение там да бъде изграден световен културен център. „Не е възможно да бъдат извършени спасителните работи там със средства от Министерството. Това означава половината бюджет да бъде вложен в изграждането на световния център, и половин година Министерството да не работи и никой, който е свързан с Министерството, да не работи. Това беше нещо наистина основно. Беше ни обещана помощ с европейски средства по регионално развитие. Досега трябваше да има проект, трябваше да има начало. За съжаление, няма. Напротив – разрухата се увеличава”, със съжаление отбеляза министър Минеков. Той обясни, че ще бъдат отделени аварийни средства за бързото възстановяване на покривната част на сградата, тъй като идва зима и разрухата ще се увеличи. Могилата край новозагорското село Караново отдавна трябваше да се е превърнала в музей и с бездействието си ние доказваме, че не я заслужаваме, посочи още Министър Минеков. По думите му е крайно време тя да бъде допроучена и експонирана по подобаващ начин. Професорът припомни също започналата работа съвместно с Кирил Петков (тогава – министър на икономиката) по превръщането на Музея на съвременното изкуство в столицата в модерен център на изкуствата за младите хора, за финансирането на която са били водени разговори с фондация, но добрите намерения така и не са били осъществени.
 
 Сред приоритетите на Министерството на културата под ръководството на министър Минеков ще бъде и разкриването на български културен център в Тирана. През 2021 г. министър Минеков проведе срещи с посланика на Албания у нас Н. Пр. г-жа Доника Ходжа, както и посети Албания, за да води преговори с албанската си колежка Елва Маргарити за това.
 
 Спешни работи в застрашени обекти на културното наследство ще бъдат също приоритет за министър Минеков. „Незабавно трябва да се извършат аварийни дейности на сградата на бул. „Патриарх Евтимий“, бившия Нотариат. Там също има проблеми в стени, в покриви. Поне да я закрепим. Ние бяхме определили миналата година сумата от 5,2 млн. лв.“, посочи министърът и добави, че нищо не е направено по сградата, от която ведомството има нужда. „Все пак това Министерство се оказа безкрайно тясно. Тук е и Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)“, допълни той. Ремонт е необходим и на сградата на бул. „Кн. Ал. Дондуков” № 16 в столицата, която е в критично състояние, както и на Концертната зала в Пловдив. „Пак миналата година ние решихме в бюджета да бъдат заделени 13 милиона и 200 000 лв. за основен ремонт на Концертната зала в Пловдив. Не е имало обществена поръчка до този момент, заради което предстои нейното обявяване. Наистина пак много късно. Но ще настоявам това да се случи“, коментира министър Минеков.
 
 Въвеждането на единен разходен стандарт за културните институти в областта на сценичните изкуства и музеите ще е друг акцент в управленската програма на министъра и екипа му. „Трябва да се съобразим с това, което се случва, защото ще имаме затворени врати в най-скоро време. Ще имаме и безработни“, посочи той.
 
 Специално внимание ще бъде обърнато и върху финализирането на Регистъра на независимите артисти. Средства ще бъдат насочени и за проучвания в областта на археологията, както и за реставрация на недвижими културни ценности.
 
Проф. Велислав Минеков отчете, че е необходима инициатива и за законодателни промени. „По отношение на Закона за радио и телевизия (ЗРТ) ще инициираме дискусия, тъй като там има много противоречия. Има запознати със закона, които дори искат да се направи нов закон. Възможно е и това да се случи, но изисква много време”, посочи професорът. Допълни, че трябва да се извършат промени в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника за прилагане на ЗФИ. „Доколкото разбрах, на 1 август е избрана комисия, която да започне промените. Но тази комисия не среща одобрението на всички, които работят в индустрията. Какви са причините - не ми е ясно, но следобед ще имам среща с директора на Националния филмов център (НФЦ) и ще имам подробности. Бедата там наистина е повече от тържествена. Тъй като при тези разправии се очаква поредната нулева година. Миналата година заедно със служебния министър на финансите направихме един нечуван жест. И онези 18 милиона лева, които не бяха използвани, ги прехвърлихме към бюджета тази година. Този път и бюджетът, който струва ми се беше около 42 милиона лева, както и онези 18 милиона, е твърде възможно да останат неизползвани. Игралното кино ще пострада много“, изрази опасенията си министър Минеков. Допълни, че необходими промени трябва да бъдат направени и в ЗЗРК и ЗАПСП.
 
 Като приоритет министър Минеков посочи и необходимото тройно увеличение на щатния персонал в НИНКН. „По отношение на музеите - не виждам прочутите 12 милиона, които трябваше да са тук и да подкрепят музейното ни дело. За съжаление някои хора много криво разбират музейното дело. Те си мислят, че музей е някаква стая, в която има предмети, а музейните работници бършат прах. Музеите са научни институти. Това, което показват, е много малка част от това, което вършат“, каза още министърът на културата. Като проблем в сферата той посочи ниското средно заплащане за специалистите, което, по думите му, е около 900 лв.
 
 Друго предизвикателство пред Министерството на културата е и застрашеният статут на град Несебър като световен паметник на културата, сподели министър Минеков и припомни многобройните си срещи с ръководството на ЮНЕСКО, в резултат на които е трябвало да бъдат направени промени в Закона за културното наследство, както и да бъде финализиран Планът за опазване и управление на Старинен град Несебър. Застрашен е не само Старият Несебър, а и културният туризъм в региона, отчете министър Минеков.
 
 Зам.-министър Танева сподели, че има много работа, която да бъде наваксана, вкл. със сесиите на Национален фонд „Култура”, които тръгват с голямо забавяне, започнало още през м. февруари т.г. Посочи, че, макар Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти да е на обществено обсъждане, в най-скоро време следва да бъдат обявени конкурси за ключови национални културни институти, тъй като забавянето там също е безпрецедентно.
 
 Зам.-министър Славов добави, че ще бъде продължена установената през 2021 г. добра практика при подготовката за бюджета за следващата година да бъде осъществен диалог с творческите съюзи, с ръководството на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България), на синдикатите и работодателските организации в сферата на културата. По думите му всички те са помогнали изключително много на Министерството на културата при формирането на предложения за тази година бюджет. Зам.-министър Славов увери също така, че максимално бързо ще бъдат подписани всички договори за теренни археологически проучвания и за консервация, а сроковете за отчитането по тях ще бъдат удължени, за да може да бъде компенсирано досегашното забавяне.
 
В края на пресконференцията министър Минеков отговори и на въпроси на представители на медиите, като посочи, че планира провеждането на медийна конференция за свободата на словото в България, на която да бъде обсъдена и ролята на разследващата журналистика и причините тя да не се развива у нас.
 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5