Според нея работата на актьорите е мисионерска и трябва да я вършат със сърце
Тя е само на 26 години, но вече си е извоювала име на добра актриса. Започнала е професионалния си път в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян. Три години по-късно е на сцената на Държавен куклен театър – Бургас. Завръща се за малко в родния Гоце Делчев и отново е на път – към Бургас или София, където заедно със свои състуденти реализира независими проекти. Иска да възпитава у децата любов към театъра и вярва, че това е пътят към една по-висока култура в България.
Разговарям с Гергана Либова в Деня на театъра – 27 март. През целия ден е имала срещи с ученици, на които е разказвала за актьорската професия, отговаряла е на многобройните им въпроси. Не отказва да отговори и на моите.
Гергана, помня те от времето, когато беше ученичка и участваше в културния живот на града. Още тогава даваше заявка за развитие като актриса. И все пак, имала ли си колебания в това отношение?
Правилно си спомняте. Беше време, когато заедно с Крум Динев, Виктор Кападжиев и Мария Джойкева все си бяхме на сцената на Културния дом. Тогава вече бях минала през театралната школа на Ани и Оги Вълеви, където бях най-малката от всички. Именно там преодолях прекалената си срамежливост. При тях играехме с кукли и аз така ги обикнах, че години по-късно това повлия на избора ми в НАТФИЗ, завърших специалност Актьорство за куклен театър в класа на доцент Майя Енчева и професор Боньо Лунгов. Дали съм имала колебания относно избора си на професия? Не, не съм имала.
Община Смолян ти е връчила награда за принос към културата на града и района. Какви роли изпълняваше в Родопския театър?
Играех предимно драматични роли. По-малко са участията ми в куклени представления. Обичам и комедийните роли, но повече ме привличат тези, които ти позволяват да дълбаеш в психологията на героите.
Радвам се, че имах възможност да играя в представления по пиесите на Недялко Йорданов „Приключения опасни със герои сладкогласни“ и „Ще те накарам да се влюбиш“.
Разкажи, ако обичаш, и за независимите проекти, в които участваш.
Те засега са два – „Чехов търси талант“ по Нийл Саймън и „План Б“. Постановките са на Михаил Милчев – режисьор и актьор в театър „София“. Събрахме се колеги от нашия театрален клас. Някои от тях играят в Кукления театър в Русе, други – в Благоевград, има и на свободна практика. Както знаете, съмишлениците реализират нещата.
От няколко месеца си на работа в Държавен куклен театър – Бургас. Какво представяте там?
Играем „Две калинки с цветни перелинки“ на Митко и Мая Димитрови. Към представлението има доста голям интерес. Една от сцените ни е в Морската градина.
Интересно е да споделиш мнението си за детската аудитория.
Децата са много критична публика. При това те реагират спонтанно, понякога дори крещят. Когато играех роля на лоша лисица, те викаха: „Ти си лоша! Махай се!“ Едно даже си закриваше очите, не искаше да ме гледа.
По улиците децата ме разпознават, спират ме, снимат се с мен. С една дума, станах известна.
А коя от изиграните досега роли ти е доставила най-голямо удоволствие?
Най ми е на сърце „Беззащитното създание“ – персонаж от „Добрият доктор“ в постановката „Чехов търси талант“. Това е много благодатна роля на особена личност – настоятелна, енергична, на всяка цена постигаща победа.
Известно е, че в куклените представления много се пее. Каква е твоята музикална подготовка?
Аз обичам да пея. Като дете участвах в музикална формация. В НАТФИЗ преподавателят по пеене доцент Данко Йорданов остана доволен от възможностите ми в това отношение. Той ни даде задълбочена подготовка. Спомням си, че оцени нашето пеене „на живо“ в представлението „Кабаре“. Бих добавила, че имам афинитет към мюзикълите. Мога да споделя също така, че записах две свои авторски песни в „мой стил“, алтернативен. Изпълнението също е мое.
С какво друго се занимаваш в свободното си време?
Обичам да чета. Държа и на физическата си подготовка, защото артистите трябва да се справяме с различни движения. Не долюбвам много фитнеса и не ходя често във фитнес зали. Напоследък карам сноуборд.
Кои са целите, към които се стремиш?
Имам амбиции за големи неща. Целта ми е мащабна – стъпка по стъпка да вдигнем нивото на културата в България. Ако вдъхнем у децата любов към театъра, когато станат тийнейджъри, често ще посещават театрални постановки и ще възпитават у себе си и у близките си усет към красивото и стойностното в живота. Мисля, че работата ни е мисионерска и затова трябва да я вършим със сърце.
Младите ти колеги споделят ли това твое виждане?
Да, за радост, имам съмишленици, защото една птичка пролет не прави. Но има и немалко млади хора, завършили НАТФИЗ, които не упражняват професията си, тъй като не искат да напуснат столицата и остават в нея, работейки като бармани например. Провинциалните театри не ги привличат.
И накрая – какви са най-близките ти творчески планове?
С колегите, които реализираме независимите проекти, мислим да създадем пътуващ театър, който да удовлетворява нуждата от театрално изкуство в градове като Гоце Делчев например. През септември ще участвам в куклени спектакли за възрастни. Но преди това възнамерявам да пътувам до Берлин и Лондон, за да направя съпоставка и да заимствам опит.
