„Липсва спортсменски дух в политиката“
Костадин Кърджалийски е роден и израсъл в Гоце Делчев. Завършил УНСС, Магистър по счетоводство. Бакалавър е по „Финанси, счетоводство и контрол“ в УНСС. От девет години е запален по Кик-бокс. Благодарение на силната си воля и амбиция за победа, развива активна състезателна дейност и печели множество награди. Гоцеделчевският шампион Костадин Кърджалийски е 4 пъти републикански шампион по кикбокс при мъжете, заема 3-то място в SENSHI European championship 2021, статистиката му на профи ринга е 1-1, като загубата е в SENSHI по точки, а две победи в PRO FIGHT. Носител е на отличието Спортист на годината на община Гоце Делчев през 2018 и 2021 г.
Защо от спортната зала сте се насочили към парламента?
Спортът е създаден през древността с една единствена цел, да ражда приятелства и да гради здрав дух в здраво тяло. Спортът ражда честността, достойнството и устрема за победа. Всичко това са качества, които ние като народ със славна история винаги сме притежавали в миналото. Въпросът е притежаваме ли ги сега, гледайки заобикалящата ни действителност?
Всеки един спортист е устремен към победата, както и аз самият винаги съм бил, но тук държа да отбележа, че ние никога не сме били сами. Винаги сме имали подкрепата на семейството, феновете и приятелите си. Това винаги е бил и ключовият фактор за успеха, всички обединени към една единствена цел. Тук обаче не говорим просто за едно състезание или шампионат с цел победа, тук става въпрос за състезанието на нашето оцеляване като нация, за оцеляването на нашите родители и за бъдещето на нашите деца. Политиката означава грижа за хората и аз съм категорично убеден, че нейното значение трябва да стане реалност, за да може не само да оцелеем и съхраним своите ценности, морал и история, но и да поемем в посоката, която България заслужава, а именно на общ икономически подем с грижа за хората.
Парламентът е мястото, където достойнство, честност, знание и устрем за победа трябва да бъдат насочени към една по-силна, по-уверена и по-достойна България. Получих предложение да ме включат листата на Благоевград, но за мен Гоце Делчев е мястото, където имам много приятели и много силни спомени.
Ако хората от Благоевградска област Ви гласуват доверие, как ще подпомагате масовия спорт?
Спортът ми е слабост, казвам го не само като спортист, но и като човек , който се развива и се опитва да даде всичко от себе си, той е житейски тласък за честност, борбеност и достойнство – имено това, на което учи спортът. За спортната дейност като цяло са нужни спонсори, защото спортът е страст за победа, страст, която всички ние гледаме с огромен интерес. Този интерес е продукт, чрез който компаниите, бизнесът и икономиката ни могат да го превърнат в свой потенциал за достъп до техните клиенти или потребители. Спонсорството или така нареченото маркетингово финансиране, трябва да бъде отключено, за да могат на регионално, национално и международно ниво спортистите ни да имат тази липсваща финансова обезпеченост.
Тук обаче идват следващите въпроси – как, като икономиката ни е срината, как, като компаниите са затруднени да плащат заплатите на служителите си?
И други общини в областта имат традиции в спорта, но все повече изпитват трудности.
Да, това е факт, и то неоспорим. В този момент идва ролята на държавата, където чрез основните регулации за извършването на спортна дейност, реализациите на спорните календари, частичното обезпечаване на своите федерации и създаването на стратегия за развитие, трябва да бъде добавена и стратегия за маркетингово промотиране на професионалните спортни кадри, както на регионално и местно ниво, така и на национално.
Не трябва да забравяме, че спортистите са нашата гордост, но и трябва да знаем, че без подкрепата на държавата и активната ни икономика, няма как да успеем да излезем от омагьосания кръг на недоимъка.
Готов ли сте да бъдете здравата и силна ръка, която да помага в парламента?
Да, готов съм да се боря именно за разрешаване на тези проблеми. Много пъти ставаме свидетели на думата „децентрализация“ и възможността да се предоставят повече икономически дейности към общините, за да могат да имат по-голяма финансова независимост, и разбира се, поле за изява. Като цяло аз лично подкрепям тази посока, тъй като местната власт е най-близо до хората и най-добре би могла да набави и, разбира се, да изразходи бюджетите си според нуждите на гражданите.
Кои според Вас са най-сериозните проблеми на българския спорт?
Те са безброй, но за много хора не е изгодно разрешаването на двата основни проблема. На първо място е прословутият Закон за спорта. Този закон трябва да вкара пари в спорта. Експертите трябва да кажат как да се случи това. Вторият основен проблем е – всички знаем, че ролята на Спортния тотализатор е да финансира спорта, но това трябва да става не със смешните 10%, а с 90%. Тогава вече българските спортисти, които прославят държавата, ще станат нормално На всички е ясно кои хора се замогнаха около спорта и това със сигурност не са състезателите и треньорите
Има ли спортсменски дух в политиката?
Според мен липсва спортсменски дух в политиката. Всички сме гледали парламентарно заседание – там се вижда ясно за какво става въпрос. А спортсменският дух е нужен, даже е най-важен, защото, когато има с кого да се състезаваш, когато имаш съперник, на когото да доказваш, че ти си най-добрият, тогава се получават най-добрите резултати.
Какви са уроците, които Вие научихте от спорта?
Най-важното е, че ме е изградил като личност, като човек, който никога не се отказва, когато си поставя дадени цели. От малък съм се научил на дисциплина и това ми помага в живота.
Спортът учи хората как да губят. Могат ли политиците да губят?
Това е един от основните им проблеми – че не са научени да губят. Точно в това е силата – да можеш, когато загубиш, да се амбицираш да направиш нещо по-добро.
Много сме слушали за Костадин Кърджалийски, но малко знаем самия него. Кои са най-едрите щрихи, с които можете да се обрисувате?
Аз съм човек, който не обича много да говори за себе си и затова ще бъда кратък. Винаги съм следвал мечтите си, и, разбира се, някои от тях съм постигнал. Това са семейството ми, любовта ми към спорта, както и устремът за професионализъм в работата ми. Това са нещата, които съм постигнал до момента, но и разбира се, има и такива, които все още не съм.
