Гласуваха удължаване на бюджета на първо четене

Предложението подкрепиха 122 депутати

Парламентът прие на първо четене удължаването на Бюджет 2021 до 31 март 2022 г., предаде репортер на БГНЕС.

Предложението подкрепиха 122 депутати. „Против” бяха 10, а 74 се въздържаха.

Социалните услуги в момента се намират в изключително тежко положение, предвид увеличените цени на електроенергията. Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ-СДС Деница Сачева. Това са едни и най-уязвимите групи по отношение на пандемията от COVID-19. Разбираеми са ограниченията в Закона за публичните финанси. Надявам се в законопроекта за 2022 г. да има едни завишени стандарти, добави Сачева.

Теменужка Петкова от ГЕРБ също подчерта, че страната ни е изправена пред множество кризи – здравна, социална, ценова.

„Ето защо аз считам, че правителството имаше необходимото време да осигури предвидимост за българските граждани, за българския бизнес. Именно в такива моменти чрез бюджета става ясно как ще преминем през всяка една от тези кризи. За съжаление това не се случи с бюджет 2022 г. Това постави под голямо изпитание цели сектори. Много е сложна ситуацията с българските общини – те са силно притеснени от това как ще посрещнат повишените разходи. Бизнесът трябваше също да има необходимата предвидимост, за да систематизира своите разходи. Правителството трябваше да осигури тази предвидимост и на бизнеса, и на общините“, каза още тя.

Ирена Димова от ГЕРБ-СДС отбеляза, че 1993 г. и 1997 г. са запомнящи се години.

„Всички помним една много нарицателна зима. Пази Боже тази зима да не е същата. Въпреки че заради неадекватните мерки има предпоставки да има такава. Бюджетът при добро положение се прави за 30 дни, максимум за 45, стига да се работи повече, отколкото да се анализира. Какво ни се декларира в момента? Внасяме базов бюджет до 31 януари, приемаме го, след това ще го анализираме и ще го актуализираме, юни-юли. Когато в комисия ни се дава Франция за пример, че много пъти актуализира своя бюджет, нека да дадем за пример Франция какви мерки е предприела за помощ на бизнеса във връзка с COVID-кризата и инфлацията“, подчерта тя.

“Не разбираме желанието на правителството да си даде комфорт, когато ситуацията е с ескалиращи цени. Дори да е 5% цената на енергията в бюджета на една организация, това няма как да бъде посрещнато от бюджетите. Компенсациите са необходими. Голяма част от бюджетните организации няма да могат да посрещнат сметките си”, заяви народният представител от групата на ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев по време на обсъждането за удължаване до 31 март 2022 г. на действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет.

„За най-трудните месеци те няма да бъдат компенсирани. Бюджетната процедура започва март месец. Основната част от бюджета се прави от май до септември. Знаем, че не може за 15-20 дни да се изготви проектобюджет. Знаем, че той може да се изготви за 30-40 дни. Правителството си е дало комфорт от 60 дни. Този комфорт може да го преглътнем, ако нямаше такъв рязък скок на цените на електроенергията“, каза още Вълчев.

По думите му последните 10 години средната и минималната работна заплата растат.

„За първи път инфлацията изпреварва ръста на доходите. Няма да има нова политика на доходите от 1 януари, а на 1 април. Това е един удобен за правителството законопроект“, уточни той.

Цончо Ганев от „Възраждане“ от своя страна каза, че училищата ще страдат и ще трябва да решават откъде да вземат пари. „Откъде ще вземат пари директорите? Ще режат заплати, няма да правят ремонти, или как ще процедират? Това държавническо мислене ли е? Ще се радвам някой от МФ да каже има ли сигнали за това нещо. Някой сигнализирал ли е за този сериозен проблем? Директорите ще трябва да решават как да процедират, за да си платят сметките. Буфер няма. При ток, поскъпнал 30% и поскъпнали консумативи, как ще се процедира? Това ако е държавническо мислене, аз не съм съгласен“, отбеляза народният представител.

“Свидетели сме на лоши практики по отношение на управлението на бюджетния процес. Удължаването се прави на един закон, който е внесен от правителството на ГЕРБ. Законът за бюджетите на трите институции започват на 1 януари и свършват на 31 декември. Тук се предвижда ретроактивно действие, което не е най-правилният начин за решаване на тези въпроси.” Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев.

„Инфлацията надхвърля значително изискванията на ЕК и на Европейската централна банка. Като човек, който съм работил близо 40 години в МФ никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес. Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината. Нашата парламентарна група не може да подкрепи това предложение. Все пак ние като конструктивна опозиция ще предложим текстове между първо и второ гласуване, които да подобрят качествено съдържанието на законопроекта“, добави той.

Любомир Каримански от ИТН и председател на бюджетната комисия от своя страна каза, че пропуските, които според Ананиев са направени, могат да бъдат добавени между първо и второ четене.

„Провокацията на г-н Ананиев да си припомним дали съществува изобщо такъв случай и дали това е безпрецедентен случай на внасяне на бюджета, аз добре си спомням – единият такъв случай е 1993 г., другият е 1997 г. Това е фактологията. През 1997 г. бюджетът е приет чак на 1 юли. Тогава г-н Ананиев е бил част от МФ. Красимир Велчев е бил част от МФ през този период. Г-н Ананиев вероятно е внасял точно такива предложения, за които сега говори. Ясно е когато е прието коалиционното споразумение. В него ясно сме казали, че ще има актуализация“, категоричен бе той.

“Нашата законодателна програма включва няколко основни направления. Ние подготвяме конституционни промени, като те ще включват препоръките на нашите европейски партньори", заяви в кулоарите на парламента Йордан Цонев от ДПС.

"Позицията ни е, че най-важната битка с корупцията е отстраняването на условията за нея. Това трябва да започне от законодателството. Внесохме законопроект за премахване на инвестиционното гражданство. Така наречените "златни паспорти". Искаме от ДАНС да бъдат разглеждани всички такива случаи и да бъде обявена на обществото, за колко от тях инвестициите са фиктивни, кои са виновните лица и те да бъдат наказани. Много държа на пълна прозрачност по тази тема", заяви той.

От ДПС работят още за внасяне на Законопроект за Закона за обществените поръчки, като смятат, че подобен закон ще премахне инхаус процедурите, Законопроект за подобряване на бизнес средата, Законопроект за промени в закона за публичните финанси, законодателство в подкрепа на хората, като то ще бъде с антикризисна насоченост. Целта му е да се помогне да хората да преодолеят високите цени и зараждащата се битова криза. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa