С "божествената игра" Банско отбеляза първия ден на Великден
Игра, древна като вечността. Традиция, жива като Христос.
В Банско на Великден ще чуете зурни и тъпъни на две места в града – в махала „Костей блата“ и при родния дом на свети Паисий. Не само защото е Великден, а защото Банско умее да се отличи от останалите населени места с традицията си да посреща празниците необичайно, но с много веселие и настроение.
На първия ден от Великден в града мъжете играят ломада – игра с недоказани корени, но с много легенди в битието си.
Самата дума „ломада“ братя Молерови – книжовници от Банско, съставили първия речник с местни думи преди векове, описват като „каменна плоча“. Оттук идва и самата характеристика на играта – мъже – задължително, хвърлят плоски каменни парчета върху дървено колче, забито в земята. Този, който е най-близо до мишената, тоест е хвърлил най-точно камъка, е победител. Допълнително е условието ако изтласка от мишената камъка на противника.
Точкоброенето се случва от най-възрастния в махалата – рефер, който отбелязва резултата дълбаейки от двете страни на дървена летва.
Играта може да се играе и със залози.
Ломадата в Банско започва с прочитане на молитва от свещеник за здраве и благоденствие.
Историята обаче е дълга – тя започва от Йерусалим, където се предполага, че е измислена. Според преданията, войниците, пазили тялото Христово на кръста играели играта докато били на пост. А в Банско тя е пренесена от брата на Паисий – Хаджи Вълчо.
Друга легенда разказва, че ломада се играе от 1910 г., след като Митър Калайджиев, който бил по Силистернско, я „пренесъл“ до Банско.
Без значение от историята, но факт, че тя е древна и ценна, банскалии и днес играят ломада, за да се забавляват, за да се поздравят, за да се съхранят.
През годините, разказват старите хора в града, ломада се играела на втория ден от Великден, когато се провежда литийното шестиве от параклиса „Свети свети Петър и Павел“ в града. Други пък си спомнят, че ломада била забравена, но се възродила, заедно с несломимия дух на Банско и жителите му.
И отново стигаме до идеята, че Банско е живо, ще пребъде и ще показва, че времето върви, заедно с напредъка на хората.