Това заяви в омбудсманът Диана Ковачева на форума „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените“
„Тревожно е какво точно ще се случи с неясния брой хора, които трябва да бъдат енергийно подпомогнати. По различни данни те са между 23,7% и 40% от българисте граждани, което означава, че това е един доста по-широк кръг от хората, които са подпомагани в момента с енергийни помощи.“ Това заяви в омбудсманът Диана Ковачева на форума „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените“, организиран от евродепутата Сергей Станишев.
Събитието бе част от кампанията на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент „Намалете сметките", която включва предложения за 15 конкретни мерки и 100 млрд. евро „Зимен пакет“ за солидарност за гражданите и бизнеса на страните-членки.
Омбудсманът обърна внимание на факта, че от днес – 1 декември, влиза в сила Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за спешната намеса по справяне с високите цени на енергията, който е със срок на действие до края на 2023 г.
„Това означава, че най-нуждаещите се няма да могат да се възползват и ще останат встрани от времената финансова подкрепа, която е предвидена в него“, отбеляза проф. Ковачева и допълни причините затова – у нас няма легална дефиниция на понятието „енергийна бедност“, няма изготвени обективни критерии за определяне на категориите уязвими лица, както и механизми за защита.
Тя подчерта, че регламентът само задава рамката, а държавите трябва да го изпълнят със съдържание като кажат как точно той ще се прилага, но към днешна дата нашата страна не е готова. Посочи, че процесът се бави, институциите си „прехвърлят топката“ и започват взаимно да се обвиняват за забавянето.
„За огромно съжаление енергийната бедност не е свързана само с високите цени на електроенергията, тя е свързана и с увеличените цени на природния газ, втечнения нефтен газ, дървата за огрев, пелетите за отопление. Знам го от жалбите, които ежедневно валят в институцията на омбудсмана“, каза още проф. Ковачева.
Тя изтъкна интересната тенденция – тази година за първи път жалбите към институцията по проблеми с енергийната бедност надвишават в пъти тези срещу лошото качество на ВиК услугите.
„Проблемът на хората е, не просто, че се чувстват енергийно бедни, проблемът е, че те се притесняват, те се страхуват заради липсата на ясни послания. Яснотата в ценообразуването е свързана и с перспективата за бъдещето, която е много важна за хората“, подчерта Диана Ковачава.
Тя зададе основателен въпрос – кога страната ни ще бъде готова да приложи както европейското законодателство, така и националното законодателство, насочено в помощ на хората, които наистина са енергийно бедни.
„Аз също съм притеснена, както и хората, които ми пишат и много често не знам какво да им отговоря, защото те питат кой ще ни помогне. Аз ги насочвам към институциите, но всъщност истината е, че теоретичната подготовка на институциите няма как да помогне на хората, които са в зимен сезон и вече плащат високите сметки“, каза омбудсманът.
Във форума, разделен в два панела, участваха още заместник министър- председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, председателят на Комисията по енергетика и Делян Добрев. Във втория панел говориха министърът на земеделието Явор Гечев, председателят на КЕВР Иван Иванов, Цветелина Пенкова – член на ЕП, президентът на КНСБ Пламен Димитров, изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект Драгомир Цанев, изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов.
Д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН презентира подготвената дефиниция по темата, както и работата на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към МС. А Изследователски център „Тренд“ представи социологическо проучване, проведено специално за форума.
