„Пътува душата” - видя бял свят петата по ред поетична книга на Мирослава Салмова

Мирослава Салмова, снимка: Личен архив

Мирослава Салмов е учител в Първо ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в Кюстендил

Преди броени дни излезе петата по ред поетична книга на Мирослава Салмова - преподавател в Първо ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Кюстендил.

След „Отрицателни температури”, ”До другото слънце”, ”Четири червени празни рамки" и „На баща ми”, изгря и най-новото ѝ творение - „Пътуване на душата” с художник Росен Арсов.

Да четеш в редове на нейните хрумвания е магия, но да предусещаш това, което тя казва между редовете е бяла магия, наслада и настроение, което те зарежда и те хвърля в размисъл, а имено тук е бисерът на твореца, съумял да завладее душата и ума на четящия.

Стиховете ѝ се четат и са публикувани в двуезичната немско-българска антология „Преодолени граници”.

Мирослава Салмова сътрудничи на алманах „Струма” със свои творби. През 2005 г. получава втора награда на „Мелнишките празници на културата". Нейни стихове са включени в Третия, Четвъртия и Петия национален конкурс за учители писатели, но най-голямото ѝ постижение лъха днес с още по-голямо очарование на думите и подредени в изречения по един лек и представен начин, който те въодушевява и по-най-бързия начин ти предлага края на стихотворението, без да те затормозява с натруфени и неразбираеми фрази.

В тази книжка с над 50 стихотворения ще се срещнете с майката, Самуиловите воини, за хората, които мечтаят за аплодисменти, за топлината в сърцето, за най-хубавото човешко чувство - любовта, когато я завиваш с въздишка, а тя те буди със смях, без уговорки, без условия, без суета.

Ще прочетете за оная бяла младост, която невинно трепти, за цъфналите бели череши над главите на влюбените, дори когато и косите им са бели, но времето се чака да дойде като морска вълна и да прибере боклуците и съкровищата, да благослови хляба и новото начало на покълналото зрънце, разум след Терминал 2, кънтящата самота или подутото его и куршумът, изстрелян точно в целта, когато идва морето:

ИДВАМ МОЕ МОРЕ. ПОСРЕЩНИ МЕ. ДАЙ СОЛЕНА ЦЕЛУВКА. ПРЕГЪРНИ МЕ.

НЕКА БЪДА ТВОЯ ВЪЛНА. ДА СЕ ГОНЯ С ВЯТЪРА. В НАЙ-КРАСИВИТЕ МИГОВЕ

ДА НАПРАВИМ ОБРАТНО БРОЕНЕ. ВРЕМЕ ТИ СТАНА МОЕ МОРЕ . ИЗПРАТИ МЕ.

Пролетното сърце започва да тупти, а в каменните кръстове израснало дърво в църквата и любовта е оценена като по-сложна от живота и невъзможната свобода се смее, а времето препуска в галоп с една молитва се пази искрата, живецът и светлината и не искаш приятели, които ти окачват котва на пояса, а дете, което гълъб храни от ръката си. Две сълзи ми махат за довиждане, а есента пее и плаче за отрязаните дървета за огрев. Колко много метафори и как красноречиво говорят и радват, и бодват, и навеждат на размисъл.

В „Пътува душата” авторката е събрала стихотворения, писани през последните 2 г., които разтърсиха света и промениха живота ни, но ни накараха да мислим и разсъждаваме и душата ни да пътува в различни посоки и да не спира…, да намираме нови невероятни пейзажи, неповторими срещи, защото човек е със своя дух! Готов да се радва на успехите и победите на ближния си и да тъгува за тежките загуби, които ни връхлитат и смазват и оставят белег върху нас. Надяваме се скоро да идват само хубави неща в живота ни.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g