Целта е гражданите лесно да могат да откриват гробовете на своите близки в гробището
Започна изработване на електронен кадастър на старото гробище при храм „Св. Никола” в Дупница, съобщават от църковното настоятелство. Инициативата е на дарителя на черквата и неин църковен настоятел Юлиан Манов. Той е възложил изпълнението и ще плати поръчката с лични средства. Целта е гражданите лесно да могат да откриват гробовете на своите близки в гробището, в което погребенията са прекратени през 80-те години на миналия век и което в продължение на няколко десетилетия бе обрасло в растителност и тънеше в боклуци.
Заради запустяването му и липсата на достъпност много от гробовете са изоставени, въпреки че поне около 40 от тях все още се поддържат и посещават на всяка Задушница. Не са малко случаите, в които наследници, отсъствали дълго време от града или родени другаде, идват да търсят гробовете на своите прародители и други близки и роднини, но ги откриват трудно или въобще не могат да ги открият. Този проблем до голяма степен ще бъде решен, въпреки че вероятно и впоследствие ще останат неидентифицирани гробове, тъй като много от тях са рухнали или паметните им знаци са заличени от времето.
В момента се изясняват юридически спънки относно поддръжката на електронния кадастър след неговото изготвяне, тъй като се оказа, че според законодателството Юлиан Манов няма право да го притежава и поддържа. Как да бъде уредено ползването изясняват правоспособните експерти, които работят по изготвянето на кадастъра, с юристите на Община Дупница, която е собственик на гробището. Същевременно продължава неговото благоустрояване. В момента в двора на черквата се изгражда арка, през която ще се влиза към гробищния парк, а от двете й страни ще има ограда от жив плет.
Старото гробище до храм „Св. Никола” съществува отпреди Освобождението от османско владичество. Тук лежат костите на редица духовни водачи на Дупница. Сред тях са народният будител Димитър Бисеров – Окулията – духовен апостол на Дупница и Северна Македония, основател на читалище „Зора“; Никола Лазарков, от чиито записки черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението; Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, изградил Градската градина, депутат, активен общественик, баща на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и създател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов - командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия; д-р Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деец Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни граждани на Дупница.
Гробището се намира до черквата „Св. Никола”, тъй като това е най-старият дупнишки храм, построен в тази част на града, където преди Освобождението е живяло компактното българско население. Освен това преди социалистическия период гробищните паркове са се стопанисвали от Българската православна църква, затова около много черкви у нас има гробища.
Заради местонахождението на старото градско гробище на Дупница непосредствено до храм „Св. Никола”, по времето на социализма черквата е превърната в гробищна и в продължение на много години в нея са отслужвани само опела. Това, че по време на турското робство тук единствено българското население е посрещало Коледа и Великден, както и недоволството на миряните от Горна махала, е било без значение за тогавашните власти.
Така, с течение на времето, в съзнанието на гражданите храмът започва да губи своята културна и историческа стойност и днес дори хора на средна възраст го възприемат като „черквата на старите гробища”. С реставрацията на църквата и възстановяването на богослужението в нея се надяваме да бъде възстановена и нейната истинска стойност в съзнанието на гражданите, като едновременно с това се отнесем с необходимата почит към паметта на предците ни, погребани в старото гробище.
