Решено бе да се създаде инициативна група за одържавяване на института "Илия Тодоров Гаджев"
Днес в Гоце Делчев се проведоха две значими научни събития. Първото беше посветено на 150-годишнината от рождението на патрона на града, а второто - на 100-годишнината на Македонските патриотични организации. Научните форуми бяха осъществени от Македонския научен институт в България, община Гоце Делчев, Института за исторически изследвания при БАН и Историческия музей – Гоце Делчев.
Приветствия към участниците отправиха Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, кметът на община Гоце Делчев – Владимир Москов, и председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов
Кръглата маса на тема: „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея“ беше с водещ доц. д-р Александър Гребенаров. В началото той даде думата на проф. д-р Михаил Неделчев, който говори за връзката между революционера Гоце Делчев и поета Пейо Яворов. Впрочем, докладчикът разшири обсега на своето експозе, като наблегна на социалната сплав Левски – Гоце Делчев, Христо Ботев – Пейо Яворов. Проследявайки накратко творбите, посветени на идеолога на освободителните борби в Македония и Одринска Тракия, професор Неделчев посочи народните песни, създадените от Яворов „Хайдушки песни“ и „Хайдушки копнения“, написаното от Кирил Христов, Антон Страшимиров, Христо Силянов, Димитър Талев, мемоаристиката на ВМРО и легендите, които представят втория апостол на българската национална революция като „бясна хала“.
Интересно беше изказването и на проф. д.н. Анна Чолева – Димитрова, която говори за името на Георги (Гоце) Николов Делчев. Тя съобщи, че лично е издирила 109 умалителни на името Георги, едно от които е Гоце.
„Идейният свят на Гоце Делчев“ – това беше темата, разработена от доц. д-р Георги Георгиев. Най-напред той допълни темата за творчеството, посветено на Гоце Делчев, като каза, че записаните народни песни, включително и техните варианти, са 260. Колкото до идеологията на героя, основното в нея, подчерта докладчикът, е автономия на Македония и Одринска Тракия, за да се запази населението от разкъсване и асимилация, а на по-скъсен етап – присъединяване към България.
Д-р Георги Тренчев, директор на училище в Разлог, очерта портрета на учителя Гоце Делчев. Той подчерта, че както за Левски, така и за Гоце Делчев учителстването е важен период в живота. Тази единствена легална дейност в биографията си Гоце е упражнявал в Щип и Банско. Като екзархийски учител, изтъкна ораторът, Гоце Делчев стои редом до българските будители.
А доц. д-р Слави Славов говори за „един известен и не толкова ясен случай от революционната практика на Гоце Делчев“. Става въпрос за отношението на апостола към старите войводи от харамийски тип, които обикновено не са признавали дисциплината и често са проявявали своеволия. Гоце Делчев е бил за тяхното превъзпитание, а не за ликвидирането им, тъй като насилието според него е било крайна мярка.
При конфликт между двама такива войводи в Костурско Гоце успява да потуши разногласията, но впоследствие конфликтът ескалира. Тогава Борис Сарафов заповядва убийство без разследване и съд. Обвиненията към Делчев са, че в случая не е проявил достатъчна твърдост.
Позовавайки се на неизвестен досега документ – спомени на революционера Христо Настев, докладчикът доказва, че Гоце Делчев е бил прав. Неговото толерантно отношение към старите войводи се е дължало на разбирането му, че организацията трябва да използва техния авторитет особено в селските райони.
Докладчик на кръглата маса беше и Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог. Тя говори на тема: „ Дейността на Гоце Делчев в Разложко, отразена във фондовете на музея“. Госпожа Манова посочи годината, когато войводата е образувал революционен комитет в Мехомия – 1896-та. Показа и материали от фондовете на музея.
В научния форум с доклад на тема: „За европейското в българското революционно строителство на Гоце Делчев“ се включи и доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ „Неофит Рилски“. В него той определи Гоце като „класически политически войн“, който е отхвърлял идеята за прибързано въстание.
По време на форума бяха показани кадри от изложба за Гоце Делчев, подготвена от Македонския научен институт. В края на първата част от работния ден доц. Гребенаров припомни биографията на героя, позовавайки се на изложените фотоси.
Изложба с портрети на патрона на града беше експонирана и във фоайето пред Заседателната зала на Общинския съвет, където се провеждаше форумът. Тя беше под надслов „Рисуваме лика на Гоце Делчев“ от конкурс за детска рисунка.
В почивката между двете части на научната проява участниците в нея поднесоха цветя пред паметника на Гоце Делчев в центъра на града.
Втората кръгла маса беше озаглавена: „100 години македонски политически / патриотични организации“. Доклад на тази тема изнесе доц. д-р Александър Гребенаров. „Днешният форум е първият в страната за проявите на тази организация“, уточни докладчикът. Той се спря накратко на различните етапи в историята на организацията, на издавания от нея вестник „Македонска трибуна“ и на конфликтите между членовете й. Докладчикът завърши с последния конгрес на МПО, състоял се на 3 и 4 септември тази година в Чикаго и протекъл под мотото „Пазим миналото, гледаме към бъдещето“. Съобщи също, че от следващата година печатният орган ще има страница и на български език.
Д-р Елена Чалгънова запозна присъстващите с биографията на Владимир Николов Каназирев, роден в Мехомия (днешен Разлог), който е бил в челните редици на българската емиграция в САЩ. „Като дългогодишен учител, той е разбирал водещата роля на образованието, подчерта д-р Чалгънова.
На форума присъстваше и Тодор Гаджев, чийто баща д-р Иван Гаджев, секретар на МПО, е основал през 1976 година в Детройт, САЩ, Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“.
Тодор Гаджев разказа как през 2001 година баща му купува парцел до родната си къща в Гоце Делчев, построява многоетажна сграда и за 4 години прехвърля в нея общо 60 тона архивни материали. Освен с научен архив, тази културна институция разполага и с научна библиотека, както и с изложба на десетки хиляди снимки, конгресни значки, пишещи машини и други реликви. В края на изказването си Тодор Гаджев благодари на кмета Владимир Москов за усилията, които полага, институтът да бъде запазен.
В края на форума проф. Михаил Неделчев предложи да бъде създадена инициативна група, която да пледира това богатство да остане в Гоце Делчев, но да бъде закупено от българската държава. Същото мнение сподели и професор д-р Георги Николов. Той изрази удивлението на научните работници от количеството на събраните през годините материали, сравнявайки ги с тези в Националната библиотека и Държавния архив. Посочи също така старанието и търпението, проявени от Иван Гаджев и местния краевед Иван Марков. „Трябва да направим подписка и да положим реални усилия за това“, каза проф. Николов. Той спомена също за състояла се среща по този въпрос на ръководството на Македонския научен институт с президента Румен Радев, който е проявил съпричастност към проблема.
Кметът Владимир Москов също призова за обединяване на усилията Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка "Илия Тодоров Гаджев", както сега се нарича той, да стане държавен. Той сподели, че досега са провеждани много разговори по този въпрос, но без резултат. „Не можем да неглижираме нещо, което е от полза за държавата“, подчерта в заключение той.
Председателят на Македонския научен институт оцени днешните кръгли маси като успешен форум. Той благодари на домакините и лично на господин Москов за оказаното гостоприемство.
Накрая домакини и гости се отправиха към Общинския исторически музей, където е експонирана изложба, посветена на 100-годишнината от основаването на МПО. Изложбата представи доц. д-р Александър Гребенаров.
