Сдружението е разследвано от полицията още през март 2021
Бургаска счетоводна фирма сигнализира за некоректна практика от страна на „Национално Сдружение – Народно щастие“.
Сигналът е подаден през март 2021, а месеци по-късно „Народно щастие“ „удари“ и благоевградски фирми, съобщиха читатели на ИНФОМРЕЖА.
През март тази година БНР е оповестило за случая. Започнато е разследване, ала и до днес опитите за измама продължават на цялата територия на страната.
От „Народно щастие“ са поискали информация, свързана с отпуснатите средства по мярката 60/40. Като основание те са посочили, че извършват проверка и искат въпросните данни по Закона за достъп до обществена информация. Писмото е получено чрез куриерска фирма с наложен платеж. В него се посочва, че се изисква информация, свързана с копия на платежни нареждания за извършени плащания по мярката за определен месец, име и фамилия на служителите, които са получили средствата. Според счетоводната къща в Бургас няма как да заплатят за проверка, която те самите не са искали. Не е редно и да предоставят лични данни на своите служители, при положение, че Сдружението не е предоставило документ, че има право да борави с такава информация.
„Ние сме счетоводна къща и съответно получаваме доста документи от всякакви институции – държавни и т.н. Съответно, след като сме кандидатствали по тази програма, следват документи, които често са в тази връзка. Досега държавна институция не ни е изпращала писма с наложен платеж. Това може би трябваше да ни бъде първата аларма да не взимаме такова писмо. След като платихме съответната такса в размер на 11.99 лв. получихме писмо от „Национално Сдружение – Народно щастие“ във връзка с тази мярка 60/40. Това Сдружение, съответно заедно с писмото, ни е изпратило и фактура за наложен платеж за опаковка и доставка на писмото“, обясни Жана Бербатева от компанията.
От фирмата посочват, че сумата за пратката може да е малка, но ако се вземе предвид колко компании в страната са кандидатствали по мярката, то тя може да достигне дори до 1 млн. лв. Компаниите, които присъстват ежемесечно в списъците надхвърля бройката от 100 000. „Регистърът по мярката е публичен и там може да се види кога са преведени парите, какви са сумите и за колко служители става въпрос“, допълни Бербатева. Фактурата, която е издадена за плащането към Сдружението е от друга фирма „Жи – Пи – Груп България“.
„От нас искат документи, които са: копие от платежни нареждания за извършени плащания по фонд „Работна заплата“, изплатени на работниците. Това е информация, която ние не можем да представяме на абсолютно никаква институция, освен държавна, която ни прави проверка по съответните процедури. Но не и от Сдружение, което няма отношение към цялата програма. Като се има предвид броят фирми, които кандидатстват, ако всяка от тях получи такова писмо, съответно „Жи – Пи – Груп България“ ще бъде доста по-добре от хората, пострадали от пандемията“, обясни Бербатева.
Според Закона за достъп до обществена информация, могат да се отправят запитвания и към частни фирми, тъй като става въпрос за разходване на публични средства, каквито са тези по мярката 60/40. Официалните данни обаче са публикувани на сайта на Националния осигурителен институт. Исканата информация от Сдружението противоречи на Закона за защита на личните данни, тъй като такава информация не трябва да се предоставя на неупълномощени хора или организации.
Председател на Сдружението е 20-годишният Венциласлав Манчовски. Именно той е собственик и на фирмата „Жи – Пи – Груп България“, издала фактурата за платената такса за проверка. На сайта на сдружението е описано, че тези проверки започват от 1 март миналата година и редовно ще бъдат публикувани „седмичните списъци на дейността по гражданския контрол“. Такива обаче до този момент не присъстват на интернет страницата. Манчовски обясни, че проверката на фирмите е започнала от 1 март 2021 г. „Целта ни е ясна. Много фирми, които са наши партньори, се оплакаха, че средства до тях не са стигнали. Процедурата по кандидатстване е много тромава и сложна. Поради тази причина ние решихме да проверим тези фирми, които са получили средства дали изобщо са ги получили и дали са ги представили на работниците си, тъй като има и работници, които заявяват, че имат информация, че фирмите, в които работят са получили средства, а те не са си получили работните заплати. Това е грубо нарушение на Постановлението на Министерския съвет“, обясни той.
Към 9 март тази година Сдружението е направило проверка на 1450 фирми, от които 1120 са представили решенията си и са предоставили достъп. „Останалите фирми, които не са предоставили решение или не са си получили материалите за предоставяне на това решение, се предоставя писмо до Административния съд по подсъдимост на фирмата. Административният съд ще реши дали да ни представят исканото уведомление, удостоверение, заедно с материалите към него или не", посочи Манчовски.
Относно въпроса защо фирмите, получили писмата за проверка, трябва да заплащат за тях с наложен платеж, той посочи, че няма нито един документ, който да е изпратен с наложен платеж. „Всички документи се изпращат за сметка на получателя като получателят заплаща опаковката и доставката на писмото. Никакъв наложен платеж не фигурира в писмата, които са изпратени“, допълни той. Според Манчовски счетоводната фирма, която сигнализира за казуса, не е спазила изискванията на Постановлението на Министерския съвет. „Ще предприемем всички мерки, които Законът ни позволява. Първо ще информираме прокуратурата, след което ще информираме НОИ, за да може да се спре плащане по продължителни заявки на тази фирма. Ще информираме НАП, за да могат те да се задействат и да извършат проверка. Вече сме информирали Инспекцията по труда, които ще изискат документи и ще извършат проверка“, посочи Манчовски.
В писмото, изпратено от Сдружението към счетоводната фирма става ясно, че: „Наложеният платеж, който се заплаща в размер на 11.99 лв. е свързан с опаковката на писмо в размер на 4.99 лв. и доставката на писмото с куриерската фирма в размер на 7.00 лв.“ От Сдружението след това изпращат и фактура за плащането към фирмите, където е описано, че става въпрос за наложен платеж за опаковка и доставка на писмото в размер на 9.99 лв. като е включено и ДДС 20 % в размер на 2 лв.
Това означава, че в рамките на периода на проверките, Сдружението би трябвало да се е сдобило само от заплащането за окомплектоването на писмата със сумата от около 5 588 лв.
От счетоводната фирма също са изпратили жалби до куриерската фирма, икономическа полиция и Окръжната прокуратура в Бургас. „Целта ни е да афишираме целия проблем, който касае доста фирми. Направили сме акция да информираме всичките си клиенти да не приемат писма, които не очакват, да проверят първо за какво става дума преди да плащат“, допълни Бербатева.
От бургаската полиция посочиха, че до този момент има подаден само един сигнал срещу Сдружението, който вече е разгледан от експертите. „Установиха, че най-вероятно се касае за случай, в който чрез системно разпръскване на писма посредством фирми, които ги разнасят и изискват да бъде извършено предварително плащане в размер на една относително малка сума пари, вероятно трупат дивиденти само и единствено за джоба на изпращача. Практически самото писмо е с изключително странно съдържание като се изискват данни, които не би трябвало да послужат абсолютно на никой. Тези данни вече се намират в масиви в държавата“, обясни говорителят на бургаската полиция Цветелина Рандева.
