Медицинска сестра, четири учителки, четири инженерки и библиотекарка отпразнуваха юбилей

Снимка: Infomreja.bg

Събра ги рожденичката Мария Бучкова от Добърско

Една медицинска сестра, четири учителки, библиотекарка и четири инженерки отпразнуваха юбилей, като затвърдиха дългото си приятелство. Държаха речи, разказваха легенди, пяха и се веселиха от сърце.

Няма как да се родиш в Добърско и да не си закърмен с историята… 

Юбилей, който се превърна в малък исторически форум за Добърско.

Какво по-човешко и по-хубаво от това да се съберат по приятелски тези десетина жени и да отпразнуват юбилея на една от тях. А тя е Мария Бучкова - учителка историчка, която всяка година ги събира по повод рождения си ден. Е, без миналата година, разбира се, когато COVID-19 бе причина за този пропуск.

Рожденичката Мария обича да държи речи, независимо какви са поводите. И този път тя не изневери на себе си и доказа, че историята ѝ е в кръвта и рожденият ѝ ден заприлича на малък исторически форум.

„Родена съм в Пиринския край, в южния склон на Рила планина, там, където се срещат Рила, Пирин и Родопите - в с. Добърско, което е прочуто със седем параклиса и 3 черкви, обявени за исторически ценности и са под закрилата на ЮНЕСКО. Едната от тях е строена още през 1614 г. и в нея има 460 икони, където женските образи преобладават като бройка, но на мраморна плоча е съобщено, че е построена 1112.

Тези обекти  се посещават от много чужденци и български туристи, които са обявени за 100 национални богатства с голямо историческо значение  за България. Природата е уникална и там лъха необикновен заряд от гостоприемството на хората, които са  сътворили песни за Цар Самуил и неговите ослепени войници, които са успокоявали очите си с лековитата вода от аязмото.

Къщата, в която съм родена, е превърната в дом за селски туризъм и за това се грижи брат ми Лазар Бучков. А сестра ми Рада Корунова беше в „Добърските баби”, които бяха живите съкровища на България. В моето родно място Добърско няма нито един декар необработена земя, защото хората в този край са човечни, всеотдайни, изключително работни и трудолюбиви.

Целият ми живот още от младини е преминал в гр. Кюстендил, където работех като учител по история. Тук се омъжих и тук отгледах детето си и внука ми Петър. И сега, като ви гледам всички заедно, толкова усмихнати, красиви и лъчезарни, се гордея с всяка една от вас и вдигам чаша с червено вино за наздраве. Наздраве, приятели! Радвам се, че ви имам! Радвам се, че е привилегия всички да сме заедно именно днес на моя празник!”

Стана въпрос откъде идва името на Добърско и две от присъстващите нейни приятелки разказаха легендата за трудолюбивите братя Добри и Банко по времето на турското робство, откъдето произлизат имената на Добърско и Банско. Те всяка вечер са си давали знаци със запалени факли от едното до другото населено място, за да знаят, че са живи, тъй като Банко е бил комита и турците са го преследвали. Една нощ Добри цяла нощ палил огън и вдигал нависоко факлата, но от брата му Банко не идвал отговор. На сутринта търпението и братската любов били възнаградени.

Банко се измъкнал от турската клопка и подал знак със запалената факла, че е жив. Камък паднал от сърцето на Добри и оттогава тези две селища носят имената Добърско и Банско, в името на тези двама побратими, които били пример за тези две селища. Името на Добърско е подсилено и от добрината на хората там, която и до днес лъха от тях, които са посрещнали ослепените Самуилови войници, дали са им подслон и са успокоявали раните им и са ги  лекували с лековитата вода от аязмото. 

След като се наслади на истересната легенда, Маргарита Колева поздрави рожденничката с песен на Райко Кирилов и Николина Чакърдъкова, в която се казва, перефразирам: „Младостта ми буйна ти не взимай! Поспри и ела до жарката камина да изпием с теб по чаша вино”. Слушаха и припяваха всички. Също така се насладиха на „Песента за приятелството”.

В този момент неочаквано дойде внукът на Мария Бучкова - Петър Петров, с голям букет и подарък. Той е IT специалист и владее три езика. Настроението на празнуващите го зарази и той каза: „Ако знаех, че при вас е толкова хубаво, щях да си взема отпуск…”

Приятелките на Мария Бучкова ѝ подариха букети с цветя и много стойностни и красиви подаръци, които истински я зарадваха. Особено интересни поздрави получи за своя юбилей във вид на писма от тези, които не успяха да присъстват, като например: „Изтанцувай го този живот. Нищо друго няма значение… Той е танц - като блус, като  танго! Той е миг! Той е едно приключение!” Това и изпрати в писмо Даниела Димитрова, като беше добавила: „Жената и рибата са винаги млади! Те никога не остаряват!”. Да, красивите жени нямат възраст, особено когато душата им е красива!

През цялото време телефона звънеше и Мария получаваше поздравления от Германия от дъщеря си Деси, от Белгия от племенника си Георги Иванов, от сестра си от София, която е работила преди в администрацията на президенството. Президентът Румен Радев наскоро също е посетил уникалната църква „Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат” в Добърско, строена по времето на Първата българска държава, където Исус Христос е изобразен с плитка, а Св. Богородица в защитна капсула, и за първи път братята Кирил и Методий са изобразени там като светци.

Разказаха си много вицове, смяха се от сърце. Пяха и си спомняха и младостта. Когато Мария извика келнера да заплати сметката, той ѝ отговори: „Сметката вече е уредена”, „А, кой я уреди?”- попита Мария, ами Вашият внук, който вечно беше заето момче и си тръгна преждевременно след като поднесе подаръка на баба си.

На този ден с Мария бяха учителката Вергиния Алексиева, инж. Мария Колева, инж. химикът Ани Йовчева, Лидия Влашка, Елена Димитрова, библиотекарката от детски отдел Ели Тодорова и Радосвета Златева.

Един прекрасно изживян ден за момичетата, които не се страхуваха от тънките бръчици, от белите коси и от наближаващата старост, защото сърцата им бяха млади и изпълнени с любов помежду им, или както се казва: „Не е важно на колко си години , а как се чувстваш!”

В заключение може да се каже, че Мария Бучкова е носител на две държавни отличия за всеотдайна работа и принос към просвещението. А роденият в Добърско - Костадин Зяпков от рода Бучкови, пише в своята книга , че „Добърско е връстник на България”.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5

FACEBOOK