Лена Бориславова говори за промяна в Промяната преди предсрочните избори.
В контекста на предстоящите избори Бориславова написа фейсбук публикация, в която поставя акцент върху разликата между смисъла да бъдеш в политиката и стремежа към политическо оцеляване.
За всеки политик настъпва момент, в който личното призвание и политическата роля съвпадат, но това състояние не е трайно. Въпросът, който често възниква, е дали след този момент политикът успява да запази значението на понятието „народен представител“ или се насочва към поведение, продиктувано от инстинкт за самосъхранение и компромиси, свързани с кариерни цели, заявява Бориславова.
Тя разграничи три основни типа хора, които влизат в политиката: лица, мотивирани от кауза и готовност за лични жертви; хора, които използват политическата среда като начин да компенсират вътрешни конфликти; участници, движени основно от стремеж към власт, влияние и материални облаги.
Според анализатори разграничаването между тези групи е трудно, тъй като политическата среда, характеризираща се с конкуренция и борба за позиции, често води до промяна в поведението на политиците с течение на времето.
Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“ Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот, пише от депутатът.
