Това показва проучване на агенция "Алфа Рисърч"
Слаба мотивация за участие в изборите и равенство в битката за първото място. Това показва проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 21 и 27 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.
Посочва се, че невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, а също и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредния вот.
На старта на предизборната кампания кампанията декларираната активност е съизмерима с тази от октомври 2022 г. - 39%. Дали да гласуват, се колебаят 28%, докато 33% са категорични, че няма да упражнят правото си на глас.
Изследването отчита относително висока мобилизация сред най-политизираните избиратели, което очертава 2 април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.
Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е категорично подкрепена от едва 5% от българите, а 28% я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50% от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.Избирателите на ДПС, "Български възход", ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и "Възраждане".
Слаба мотивация за участие в изборите и равенство в битката за първото място. Това показва проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 21 и 27 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.
Посочва се, че невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, а също и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредния вот.
На старта на предизборната кампания кампанията декларираната активност е съизмерима с тази от октомври 2022 г. - 39%. Дали да гласуват, се колебаят 28%, докато 33% са категорични, че няма да упражнят правото си на глас.
"Алфа Рисърч" отбелязва, че предприетите от партиите предизборни ходове раздвижват електоралната картина, но без да пренареждат цялостната политическа ситуация. Водещите партии влизат с изравнени позиции в надпреварата, а по-малките формации до последно ще очакват дали ще успеят да прескочат 4%-та бариера.
Нагласите на избирателите на старта на кампанията показват равенство между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки.
Към момента ПП-ДБ имат подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете партии и биха могли да подобрят позициите си, ако успеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата политика избиратели, които традиционно решават дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията.
Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС - предимно жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2 април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство, посочват от социологическата агенция.
Интрига има и за третата позиция, която към момента се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях обаче е "Възраждане" (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.
БСП стартира кампанията със 7.4%, като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция "Левицата", но също към "Възраждане" и "Български възход".
Три партии са относително близо до изборната бариера, но засега остават под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в "чакалнята"за бъдещото НС остават "Български възход" с 3.8%, "Левицата" с 3.6% и ИТН с 3.2%.
"Алфа Рисърч" отбелязва, че независимо дали в 49-ия парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от "малките", предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48-ото НС.
При отчетения към момента сходен изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.
По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия, заключават от агенцията.
