Драгомир Стойнев защити внесения проект на решение
Депутатите приеха проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Проектът е внесен от депутата от БСП Драгомир Стойнев. Народните представители гласуваха със 164 гласа "За", 1 глас "против и 4 гласа "въздържали се".
Драгомир Стойнев защити внесения проект на решение, като заяви, че не е съгласен с твърденията, че ако се подпомогне бизнесът, щели да пострадат училищата, детските градини и ясли. Стойнев определи подпомагането на бизнеса за високите цени на електроенергия като добра мярка, която трябва да се продължи.
Владислав Панев от "Демократична България" се противопостави, тъй като в последните няколко месеца в предизборната кампания на партиите станало въпрос, че предизборното наддаване в сегашния парламент ще е изключително вредно, защото ще окаже лошо влияние върху бюджета, а "махалото" много трудно щяло да се върне.
Рамадан Аталай от ДПС добави, че такива бързи процедури няма как да се случат и не би трябвало да се случват. Той обаче призова депутатите да подкрепят проекта на решение на БСП, за да може Министерство на енергетиката и Министерство на финансите да направи разчетите, за да може бизнесът да получава енергийни помощи от 1 януари.
Георги Самандов от "Български възход" заяви, че настоящите компенсации забавляват едрия и голям бизнес. Трябва да има някакви критерии, по които да се получават компенсации, и обясни, че от друга страна държавната помощ също представлява опасност, но че трябва да се платят компенсации на бизнеса, за да може бизнесът ни да бъде конкурентноспособен. Той призова Министерство на енергетиката, както и представителите на финансовото ведомство, да се ангажират да разработят нов модел за определяне на енергийни помощи.
Думата взеха и от "Продължаваме промяната". Асен Василев добави, че като се обещават помощи за бизнеса, няма насреща приходи, от които да се вземат средствата.
Делян Добрев от ГЕРБ контрира, че към момента има толкова много източници за компенсиране, отколкото когато депутатите приели регламента за оказване на енергийна помощ за бизнеса. Дори и в най-лошия вариант, в който не се приема регламента, средствата за компенсациите са осигурени по начина, по който ставало в последните 6 месеца - с постановление на Министерски съвет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Със законопроекта се предлага да се въведе новата схема за държавна помощ за регионално развитие, с която да се продължи насърчаването на инвестициите за производствена дейност в общини с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната, както и намаляването на безработицата в тези общини, чрез осигуряване на определена заетост. След изтичане срока на действие на схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, към Европейската комисия е подадено уведомление за нова схема за държавна помощ, с която да се запази същността на данъчното облекчение, действало до 31 декември 2021 г. и която да се прилага през новия програмен период 2022 г. - 2027 г. Данъчното облекчение представлява държавна помощ, която се предвижда да се прилага за първоначална инвестиция, в това число за увеличаване капацитета на съществуващ производствен обект и диверсификация на продукцията на производствен обект, като се предвижда да влезе в сила само след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с новите Насоки за регионална държавна помощ (2021/C 153/01). Предвидено е преотстъпване на корпоративен данък до 2027 г., в това число и за данъчната 2022 г., при одобрение от страна на Европейската комисия. Данните за действащото данъчно облекчение за изминалия период 2015 г. - 2021 г., показват, че преотстъпеният корпоративен данък е в размер на 59 млн. лв. и е ползван от дружествата за закупуване на нови активи и нова техника. Преференцията е ползвана от 59 дружества; реализирани са 44 проекта по тази преференция; разкрити са 576 работни места. Дружествата, които са поддържали най-малко десет работни места, са над 100. Със законопроекта се предвижда и въвеждане на ред и начин за прилагане на Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, в която се регламентират правилата за временната солидарна вноска, която трябва да внасят дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните от тях свръхпечалби. Временната солидарна вноска ще се изчислява върху данъчните печалби, определени съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, за данъчната 2022 година и данъчната 2023 година при спазване на правилата за определяне на основата за вноската съгласно изискванията на европейския регламент. Определени са референтните данъчни периоди, които ще се използват за изчисляване на средната стойност на данъчните печалби, предвиден е ред за деклариране и внасяне на вноската, от кого ще се администрира, както и признаването на същата за текущ разход за дейността за целите на данъчното облагане, а за невнесена в срок вноска ще се дължи лихва. Доколкото с предложените допълнения се създават ред и начин за прилагане на регламент, срокът за влизане в сила на разпоредбите съвпада със срока за влизането му в сила, тъй като същият представлява акт с пряко приложение, съобщава news.bg.
