Планът, който включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, бе одобрен
Българският План за възстановяване и устойчивост представлява програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на 21-ви век. Това заяви заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов след днешното заседание на Министерския съвет.
Планът, който включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, бе одобрен и предстои да бъде изпратен официално на Европейската комисия този петък. По думите вицепремиера Пеканов механизмът е уникален нов финансов инструмент в рамките на европейския отговор на пандемията и икономическата криза, от който в българската икономика ще се влеят 12.9 млрд. лв в следващите години, а с възможностите за допълнително активиране на средства сумата може да достигне 21 млрд. лв.
Вицепремиерът изказа благодарност към институциите за изключителното усилие по координация на всички държавни структури и неуморната работа по един такъв план, който очертава и ясно поставя приоритети за развитието на страната в следващите 6 години.
„Благодаря на хората от екипа, които по дълги нощи стояха в кабинетите горе докато потвърдим и утвърдим, че предложените проекти и реформи отговарят на европейските изисквания. Да благодаря на министерствата и агенциите, които са носители или ще бъдат бенефициенти по проектите за усърдния труд, понякога в изключително кратки срокове.“
Той не спести и критики към институциите, които са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи, като за пример посочи Висшия съдебен съвет. „Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред“, обясни Пеканов.
Планът отговаря както на приоритетите на Европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят, в желанието си да избягват всяка трудна тема, добави вицепремиерът и очерта ключовите промени от последните месеци:
• Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;
• Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;
• Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);
• 13 нови инвестиционни проекта;
• Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.
Заместник-министърът отговори и на множеството критики за забавянето на Плана, като подчерта, че това се дължи както на избягваните досега теми, така и на усилието да се гарантира, че средствата ще бъдат използвани по най-добрия начин: „Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства.“
За пример Пеканов посочи засилването на реформите по отношение за върховенството на закона, за което благодари специално на екипа на Министерството на правосъдието и добави: „Колегите от Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата енергетика заложихме и една нова реформа за Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони.“
Заместник министър-председателят Атанас Пеканов напомни и че работата по Плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията, особено в трудната тема енергетика и завърши с посланието, че е време да излезем от парадигмата за усвояване и да влезем в нова визия – на подобряване на резултатите: „Това минава през признанието, че в много отношения не се справяме достатъчно добре – имаме една от най-енергоемките икономики в Европа, плах иноватор сме в икономическо отношение, здравната и образователните системи имат нужда от реформи, търпим критики по отношение на правосъдието. Но ако днес отговорно кажем – така е, но може и да е друго, ще можем да тръгнем напред. С тази надежда, че важните заложени цели пред страната ни в рамките на Плана ще бъдат изпълнени и преизпълнени от следващи редовни и служебни правителства, гледам напред и ще изпратя Плана към Брюксел утре. Всички тези приоритети, реформи и инвестиции – не ги приемайте като желанията или вижданията на един технократ. Такава е политическата реалност, че ние имаме нужда от тях, за да осигурим на гражданите и страната ни просперитет и развитие.“
