Конкурсът е част от инициативите на министерството
Министерството на правосъдието обявява конкурс за есе за ученици, студенти и докторанти на тема „2022: Правата на човека – онлайн и офлайн“.
Конкурсът е част от инициативите на министерството, с които тази година се отбелязва 30-годишнината от приемането на България за член на Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека на 7 май 1992 г., в сила от 7 септември 1992 г.
Съревнованието ще се проведе в две категории. В първата участие могат да вземат всички ученици от VII до ХII клас, а във втората – студенти и докторанти от всички висши учебни заведения.
Защитата на правата е процес на непрестанна промяна и развитие. През годините решенията на Европейския съд по правата на човека дадоха тласък на редица успешни реформи в национален план. Укрепиха демократичните процеси и постигнаха положителен ефект върху живота на всички хора, като го направиха по-добър и справедлив.
Целта на конкурса е да се провокира творческия потенциал и мисленето на младите хора да представят своята гледна точка по темата за правата на човека, включително в контекста на военния конфликт в Украйна.
Специалната първа награда за двете категории участници е учебно посещение в Страсбург.
Срокът за предаване на творбите е до края на месец юли 2022 г. на e-mail: [email protected]
С регламента за участие може да се запознаете на сайта на Министерството на правосъдието.
Втората световна война е историческото събитие, което изтласква правата на човека на международната сцена. Ужасните зверства, извършени по време на войната, Холокост и масовите военни престъпления, предизвикват появата на допълнителни инструменти на международното право. Хартата на ООН, подписана на 26 юни 1945 година, отразява това убеждение. В нея се казва, че основната цел на ООН е „да предпази идните поколения от бича на войната“ и „да затвърди вярата в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност и в равните права на мъжете и жените“.
Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (ВДПЧ) е изготвена от Комисията по правата на човека на ООН и е приета от Общото събрание на 10 декември 1948 година. ВДПЧ е революционен документ, който и до днес продължава да служи като най-важния глобален инструмент за правата на човека. ВДПЧ вдъхновява многобройните ангажименти за правата на човека на национално, регионално или международно ниво.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по-известна като Европейската конвенция за правата на човека, е европейският договор и основополагащ инструмент за защита на правата. Тя е отворена за подписване в Рим на 4 ноември 1950 г. и влиза в сила на 3 септември 1953 г. Това е първият инструмент, който направи наистина ефективни и обвързващи за държавите членки някои от правата, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека. Основната разлика между Конвенцията и останалите международни договори за правата на човека е създаденият механизъм за защита на декларираните права чрез правото на индивидуална жалба.
Съгласно първоначалната процедура, три институции са отговорни за прилагането на задълженията, поети от договарящите държави: Европейската комисия по правата на човека, Европейският съд по правата на човека и Комитетът на министрите на Съвета на Европа. Всички жалби първоначално са предмет на предварителен преглед от Комисията за тяхната допустимост. След 1998 г. Комисията престава да функционира, а Съдът става постоянно действащ орган, който се сезира пряко от жалбоподателите с индивидуална жалба.
След приемането си през 1950 г. Конвенцията е била изменяна няколко пъти и допълвана с много права. Европейската конвенция за правата на човека е ратифицирана от 47-те държави — членки на Съвета на Европа като всички 27 държави — членки на ЕС, са страни по Конвенцията. От март 2022 г. след 26 години в организацията Русия вече не е член на Съвета на Европа и държавите членки вече са 46.
