Вчера стана ясно, че тя изтегля оставката си от НС
Елена Гунчева реши да изтегли оставката си като депутат и бе критикувана от бившите си съпартийци от "Възраждане". Ето какъв бе комантерът й:
"Вчера, както мнозина от вас знаят, изтеглих оставката си от Народното събрание. Поради интереса към това мое действие, ще посоча няколко причини:
- Изрично помолих Възраждане да се замислят върху проблемите, които очертавам. От миналата седмица съм клеветена, обиждана и тролове са пуснати постоянно на профилите ми и в социалните мрежи, които имат едни и същи опорки. Аз съм предателка, Костадинов е велик, той е единствен, а аз как така съм си позволила да очерням партията. Вторият в листата след мен Емил Янков , който е работил дълги години като таксиметров шофьор, ме клевети и обижда на партийно събрание, като отказва да ме повика, за да дам обяснение на членовете, които се интересуват. А сега да погледнем. На последните избори в Пловдив – град, аз водя листата, след мен е Емил Янков. Печелим 7470 гласа. От тях с преференция 1277 за мен и 97 за Янков. Въпреки това, той е напълно убеден, че именно аз съм натрапник в партията, а гласовете в Пловдив и Велико Търново, където водих листите, сега са чиста случайност. След подаването на оставката ми много хора, които са гласували за Възраждане заради мен, ми се обадиха, че по този начин аз ги предавам, защото са гласували за мен. Костадинов и други от партията, продължават да правят изявления, като вместо да отговорят на поставените от мен въпроси, откровено ме обявяват за предателка".
Това пише вече независимата депутатка Елена Гунчева, която напусна партия "Възраждане", но остана в парламента.
"Вчера в Народното събрание моята оставка беше точка девета. Костадинов толкова нямаше търпение да се махна, че предложиха оставката ми да се гласува веднага като втора точка. Нескрита радост, че повече няма да им преча. Е, не познаха. Когато правиш каквото и да било, винаги има последици. Аз съм никоя, избрана от хората. Но какво е оправданието на лидера да се държи по подобен недостоен начин, вместо да си изчака точката?
Ето защо искам да попитам кое е по-достойно – да предадеш човек, който е предал идеята за България заради личното си его и е предал хората, които му вярват, или да предадеш само този – първия, но не и идеите си. Тези идеи, които съм излагала многократно пред хората доста време преди да участвам в изборите от листите на Възраждане. Да стоя като послушно и вярно куче, което продължава да маха с опашка, дори да го ритат и да го връзват на верига. Както вече казах, това означаваше да предада себе си. Наблюдавах много внимателно тази седмица реакцията на лидера и хората на Възраждане. Заканите да управлява самостоятелно България пък могат да са повод само за притеснение относно здравия разум, защото политическа логика, поне към този момент, за това няма. А думата „Аз, аз, аз” по няколко пъти в изречение определено дразни мислещите хора. Втълпяването на някаква безпогрешност и обожествяване на лидер, обикновено водят до силно и болезнено падане. Костадинов дори не можа да реагира достойно на ситуацията, а оплю човек, който над една година му помагаше активно и винаги беше зад него в битката. Но когато главнокомандващият прави грешка след грешка, това трябва да се посочва.
Осъзнах и грешката си да позволя на хора, които наричат народа ни „фашистка” и „п...” измет, уроди, биологични отпадъци и прочие, да бъдат допуснат в управлението с омертата на всички нас, които мълчим за лъжите и проблемите, за да бъдем достойни. Проблемът е, че в политиката подобно достойнство и мълчание ги плаща народа ни. Мълчахме за Борисов, видяхме в какво се превърна. Мълчахме за Костов, за Димитров, за кого ли не. За да спазваме възпитание и толерантност. И избирахме хора, които дори не уважават достатъчно народа си, за да не го псуват открито. Подборът на Костадинов кой е родолюбец и кой е фашист, е много прост – Харесваш Костадин – ти си патриот и добър човек, не го харесваш – ти си национален предател, фашист и ще бъдеш вкаран в списъците. Аз това не го приемам, защото много ми напомня за едни истории от тридесетте години на миналия век, като забелязвам много сходства в риториката, и дори стойката и жестовете. Аз не искам да ме управлява човек, който ме нарича фашистка измет и предател, когато му задам въпроси къде са изхарчени над 200 000 лева, които са за работата на депутатите и определено не са употребени за целта си. И няма да го допусна. Няма да допусна поредни случайници в Народното събрание, дори всички да ме критикувате. Историята ще покаже истината за същността на лидера. А бесните атаки и гнусни коментари срещу всеки, който не е съгласен с тях, ме навеждат на мисълта, че маргинализирани и лумпенизирани хора не трябва да определят управлението. И не трябва да говорят от името на народа. Идеите на Възраждане са прекрасни, но се съмнявам Левски и Ботев да са стигали такова ниво на падението в лъжите и клеветите, както и липса на лоялност към съратници. Защото да напомня – Костадинов пръв ме предаде. Не ме защити, не ми позволи и да се защитя сама.
Имам законопроекти, които искам да бъдат гласувани. И ще ги внеса отново. Дори един от тях да бъде приет, аз ще съм изпълнила мисията си към избирателите си. Защото аз не предлагам закони за трюфелите, а други неща, които интересуват много българи.
Аз съм русофил и никога не съм го крила. Дистанцирането от русофилите на Костадинов и някои откровено русофобски изказвания от други депутати от партията, ме наведоха на мисълта, че това не е русофилска партия. Пак напомням, че ми беше натяквано, че не е трябвало да ходя на Безсмъртният полк в София.
Тъй като съм в болнични, и то от доста време и със силни болки, веднъж не чух Костадинов да се поинтересува от нещо друго, освен от това кога трябва да гласувам. Да спекулираш и клеветиш относно здравословно състояние на свой съратник, е дъното. Крайно недостойно и немъжко е да обвиняваш в симулиране, след като си виждал месеци наред как имам проблеми с крака.
В Народното събрание трябва да има достойнство. Принципи. Вярност само и единствено към избирателите. Според Конституцията, всеки народен представител отговаря само и единствено пред хората, които са го избрали. Не пред партийния лидер. Затова и смятам, че избирателната система трябва сериозно да се промени и изборите да бъдат предимно с мажоритарно начало. Да знаеш кого си избрал и той да се ръководи в действията си само от съвестта си, а не от партийната дисциплина и прищявките на лидерите. Защото в повечето партии е същото. Партиите се обединяват около един човек – незаменим, обожествяван, главнокомандващ. Всякакъв разум и критика се изключват. Което води и до такива резултати.
- Въпреки, че много от точките вече се доказаха, като тези с безотчетните пари, това не се коментира в партията. От дълго време се чудих какво всъщност се случва с тях и със субсидията. На нас Костадинов ни обясняваше, че се пазят за избори. Даренията, които той посочи, са една малка част от безотчетните само за един месец. 42000 лева на месец. Шест месеца. Пресметнете. След това рязко се оказа, че вместо политическа, сме развивали издателства дейност в такива мащаби, че напълно сериозно предлагам партията вече да се нарича „Издателство Възраждане”. Да напомня нещо, за което ми е странно как феновете не обръщат внимание – учебникът е за деца, а чрез него се извършва политическа дейност. Той се раздава на деца на партийни мероприятия. Костадинов се снима с деца и с учебника. Кое кой не е разбрал от Закона за закрила на детето, който защитава децата от въвличането им в политическа дейност, аз поне не разбрах.
- Окалящата кампания се води във всички страници и групи на партията. Мантрата „Ние ще управляваме”, е много добра, стига човек да не се огледа в кадрите, които ще бъдат управляващи.
- Ако не виждаме грешките, не можем да ги поправим. Ако умните отстъпват, на ред идват глупаците, които са силата на света. Ако човек предпочете да предаде себе си и идеите си, но не и лидера си, точно тогава той не е достоен.
Няма да стоя дълго в този парламент. Неговият край се вижда. Но и някои хора трябва да осъзнаят, че политиката е мръсна игра. И ако те играят мръсно, винаги може да се намери по-добър играч от тях. И обикновено това е истината", пише още Гунчева. /Dnes.bg/
