Градът скърби за него
Трудно е да се пише за това, но фактът е неоспорим. Най-добрият ни приятел от Литературния клуб „Людмил Стоянов“ вече не е между нас. А беше толкова добронамерен, слънчев човек! Поезията му дишаше с оптимизъм, жизнелюбие, житейска мъдрост…
Той умееше да вдъхва кураж на слабите духом, да се надсмива над несгодите, да вижда решение на проблемите.
Беше роден талант. Пишеше стихотворенията си на един дъх, почти без редакция. Обичаше родния си край и го възпяваше непринудено, с истинска синовна привързаност. Пирин живееше в творбите му, възпят оригинално, неповторимо.
Красива беше и любовната му лирика. Една малка част от нея събра в наскоро излязлата си стихосбирка „Ако любовта не съществуваше“. Уви, повечето му творби останаха неиздадени.
Предпочиташе да радва многобройните си почитатели с всяка своя нова творба, която поместваше във Фейсбук. Обичаше и да рецитира стихотворенията си. Имаше усет за всичко – рими, образи, ритъм…
Не беше самовлюбен творец. Радваше се истински на всяка творческа изява на своите събратя по перо. Одобряваше, насърчаваше… Никога не оставаше равнодушен.
Човек можеше да разчита на него. Винаги услужлив, винаги загрижен за ближния си.
Такъв го познаваме. Такъв ще го помним. Ще ни липсва много!
