Приетият на първо четене закон за колекторските фирми е заплаха за националната сигурност

Снимка: Infomreja.bg

Част от водещите компании в сектора са с неясен произход

Гласуваният на първо четене законопроект за колекторските фирми, озаглавен „Закон за събиране на вземания по потребителски договори“, има съществени пропуски, които крият риск за националната сигурност. Това заяви председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски.

Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова заяви от трибуната на парламента, че проблемът с колекторските фирми е описан в доклад на ДАНС като „заплаха за националната сигурност“, което е показателно за мащабите на този бизнес. Част от водещите компании в сектора са с неясен произход както и индиректната връзка между бързите кредити и колекторските фирми. Компаниите за събиране на дългове са по Търговския закон наравно с кварталния супермаркет. Фактът, че именно ДАНС се занимава с този въпрос е показателен за спешната нужда от работещ и всеобхватен закон, регулиращ дейността на тези фирми.

В парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации и в присъствието на вицепремиера Нинова, Асоциацията за защита на потребителите предупреди народните представители, че чл. 2, ал. 2 от закона изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на БНБ.  Справката показва, че там са както фирми за бързи кредити, така и колекторски, при това едни от най-големите. На практика големите играчи в сферата на бързите кредити и събирането на вземания няма да бъдат обхванати от този проектозакон. Нещо повече чл. 2, ал. 2 изключва и самите банки от обхвата на законопроекта, а те са основният клиент на колекторските фирми, защото чрез продажбата на проблемни кредити изчистват портфейлите си. Текстовете на закона трябва да са ясни и да не пораждат спорове и различни тълкования, а в случая депутати и юристи нямат ясен отговор за обхвата на този проектозакон.

Предварителните данни на БНБ за първото тримесечие на 2022 г. показват, че отпуснатите бързи кредити са се увеличили с близо 25% на годишна база, а вицепремиерът Нинова обяви, че бизнесът на колекторските фирми възлиза на над 4 млрд. лв. Като се има предвид инфлацията, непрекъснато увеличаващите се цени на горива и отопление, и други макроикономически фактори, вероятно тенденцията за ръст на бързите кредити ще се запази.

Чл. 3 и чл. 5 от законопроекта превръщат колекторите в монополисти на вторичния пазар за вземания, като дават само на тях правото да изкупуват дългове. Примопняме, че свободната стопанска инициатива е гарантирана в чл. 19 от Конституцията. Колизията е налице и със Закона за задълженията и договорите в чл. 99, който дава на кредитора свободата да прехвърля вземания като е задължен да уведоми за това длъжника.

Предложеният проектозакон не покрива Директива (ЕС) 2021/2167 директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС“, която урежда именно дейността на колекторските фирми и функционирането на вторичния пазар на кредити. С членството си в ЕС, България е задължена да транспонира всяка директива в националното законодателство. Ако бъде приет в този си вид, законопроектът ще осигури на колекторските фирми още няколко години свободата да не попадат под специална регулация.  

Асоциацията за защита на потребителите настоява този законопроект да бъде оттеглен и преработен изцяло. Поправки между първо и второ четене не биха касаели промени по същество, какъвто е случаят с чл. 2. Това означава, че е невъзможно вкарването на банковия сектор в полето на този проектозакон, както и други ключови корекции. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd