Даскала и големите му страсти - плуването и риболовът

снимки: Дани Асенова, infomreja.bg

Васил Маринков е дългогодишен треньор по плуване и бивш състезател по спортен риболов. Подготвил е най-добрите състезателки по плуване от Кюстендил. Той е бивш национален състезател по спортен риболов и участник в 6 световни първенства.

Тази година Васил Маринков стана на 65 г.

За плуването, риболова и още нещо...

 

- Г-н Маринков, известен сте със страстта си към плуването и риболова, но нека първо да Ви върна назад в годините - как се развиваше плувният спорт в Кюстендил, какви бяха успехите на състезателките ни преди години?

 

- Да! Плуването е любимият ми спорт, риболовът също. Но да поговорим първо за плуването... За пръв път на 12 години влязох в басейна до Езиковата гимназия, който сега вече не съществува. По-късно започнах да тренирам на плажа при Стефан Димитров и станах републикански шампион на „бруст”. Всички, които живеехме близо до басейна тренирахме плуване. Седем момчета покрихме норматива „майстор на спорта по плувен маратон”. Изпитът беше на язовир „Дренов дол”. Стартирахме от „стената” и трябваше да преплуваме 25 км. До всеки плувец имаше лодка, защото водата е много студена, а и нормативът беше висок. Около 10 часа стоим във водата, без да спираме. Спомням си, че тогава бяхме с Любомир Васев, Богдан Христов, Сашо Антонов, Васил Тачев, д-р Милохов и др. Някои се отказаха...

 

- Кои бяха треньори тогава?

 

- Имаме няколко треньори по плуване - Мишо Давидов, Стефан Димитров, Емил Бучев, Никола Лалев от Дупница. Ходехме на състезания по плуване и водно спасяване. След казармата продължих да уча във ВИФ /сега Национална спортна академия/. След завършването се прибрах в Кюстендил и продължих да се занимавам с плуване. Станах треньор на басейна с балона на ул. „Земен”. Всички деца от квартала започнаха да тренират, имаше много талантливи... Най-добрият ми плувец по това време беше Веско Игнатов, с който много се гордеех. По-късно Владимир Атанасов, републикански шампион на 50 и 100 метра „гръб”, сестрите Фани и Катя Кръстева, Антоанета Младенова, Марите Манчева и други. През годините имах малко прекъсване - започнах работа в завод „Велбъжд”, а след някоя и друга година станах учител в Гимназията по текстил и облекло. Но все бях близо до басейна...

 

- Кои други плувци се изявяваха по това време?

 

- Най-бързият плувец в Кюстендил беше Момчил Алакушев, сега е научен работник. След няколко години дойде ред на „златните момичета” – Яна Мицова, Василена Мутафджийска, Джулия Атанасова, Ангела Николова, Теодора Станишева и Василена Расулска. Моите златни момичета! Щафетата ни по плуване спечели златен медал във Велинград. Всичките в отделните дисциплини спечелиха златни, сребърни и бронзови медала /насълзяват му се очите/. Имах надежда, че някое от тези момичета може да покрие норматива за Олимпиадата в Китай /2008 г./. Железни момичета бяха, упорити, с характер и много им се плуваше. Родителите много ми съдействаха. Но...

 

- Но... спряха да плуват, защото нямаше вече къде!

 

- Да. Така е! Продадоха плажа, нямаше вече къде да се тренира и всичко свърши. Дойде време, когато при 5 басейна за плуване в Кюстендил – да няма къде да се тренира! Започна и ограбването на закрития басейн, рамките на прозорците откъртиха и какво ли още не... Болеше ме, като гледах какво ставаше всеки ден. От големия плувен комплекс, вече няма нищо, а само буреняк. Разсипия... И сега ме питат къде да тренират децата. Малко са градовете в България, които разполагат с 50-метров плувен басейн и минерална вода. Тук са идвали на подготовка национални отбори по плуване, имаше републикански състезания по водно спасяване, плуване и подводно плуване.

 

- Поддържате ли връзка с момичетата?

 

- Да. Каниха ме на абитуриентските си вечери. Всичките продължиха да учат. Чуваме се по телефона. Като си дойдат в Кюстендил се виждаме.

 

- Дългогодишен състезател сте по спортен риболов и участник в няколко световни първенства. Какво е риболовът за Вас - страст, хоби... Младите Ви наричат Даскала.

 

- Обичам плуването, обичам и риболовът. Повече от 40 години се занимавам с риболов. Наблюдавах как ловеше риби мой роднина – бай Кольо и така се запалих. Учил съм се от най-добрия състезател в България по това време - Атанас Николов, крадешком го наблюдавах...

 

- Как се става добър състезател по риболов?

 

- Всичко е умение и практика. Вече има много литература и можеш да се запознаеш с новостите в спорта. Веднага се прилага на практика. От голямо значение са видовете захранки и още много други неща. А за да попаднеш в националния отбор по риболов някога се правеха репешажи. Явявахме се около 120-140 състезатели от страната. Първите 20 с най-добри резултати продължават напред, след това остават 10 и накрая само 5-има. Те отиват на световни първенства. С кюстендилския отбор в състав – аз, Ерол Мустафов, Богомил Евтимов, Стоичко Даскалов станахме бронзови медалисти на Световното първенство в Италия през 1992 г. По-късно в отбора беше и Георги Гоцевски, като 3 пъти сме се класирали - четвърти. Да попаднеш в отбора на Кюстендил беше много трудно, защото тук винаги е имало добри риболовци.

 

- И сега кюстендилските състезатели по риболов са сред най-добрите в страната, но участват от името на други отбори – София, Ямбол...

 

- Всичко е до тренировки, а и около Кюстендил имаме много водоеми и може да се практикува този спорт. Разбира се, че трябват и спонсори. Имаме много млади момчета, но всички се състезават за други клубове из страната. Учил съм повечето от тях на тънкостите в риболова. Така и ме наричат – Даскала. Последните години организираме доста състезания по риболов на уклей и в тях участват любители от Кюстендил, Дупница, София, Перник. Изкуство е да ловиш уклей, защото се иска сръчност, захранка, вид плувка и кука. Важното е да имаш желание!

 

 

 

снимки: Дани Асенова, infomreja.bg
снимки: Дани Асенова, infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Петър14:08 - 21.04.2015
Браво ! Супер! Хареса МИ !
Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK

//