Неправителственият сектор все пак е успял да внесе редица поправки за зелени политики
В Националния план за възстановяване и устойчивост, който страната ни внесе в Европейската комисия, липсват амбициозни цели що се отнася до по-голямо "озеленяване" на българската икономика. Това обобщиха на пресконференция в БТА неправителствени организации, участвали в обсъждането на документа преди той да бъде входиран в Брюксел. Самият план пък бе ревизиран цели 5 пъти, преди да бъде оформен окончателния му вариант.
По думите на Петко Ковачев, директор на Института за зелена политика, неправителственият сектор все пак е успял да внесе редица поправки за зелени политики в бъдеще, но и редица предложения били отхвърлени.
"Бяха приети наши предложения като например намаляването на разходите за изграждане на газопроводи. Ние смятаме, твърдението, че България трябва да премине през газификация, за да замени въглищата, а после тази инфраструктура да се ползва за въглерод, е подвеждащо", каза Ковачев.
Именно желанието газопроводи да не бъдат строени е сред ключовите искания на газопроводите. Причината - до 2035 ЕС ще забрани и ползването на природен газ, който също емитира големи емисии, като не е ясно дали парите, които България ще инвестира в сектора, някога ще бъдат възвърнати.
Като успех Ковачев отчете приемането на тяхното предложение от 2023 година в програмите за саниране на жилищните сгради да бъдат включат и собствениците. Защото, смята той, когато финансирането идва изцяло от държава и община, това дава огромна база за корупция.
Държавата обаче не е приела редица предложения на еколозите отностно изграждане на локални ВЕИ мощности като например по гари, индустриални паркове и др.
"Заложените в плана политики са по-зелени, но недостатъчно, за да можем до 2050 година да постигнем нулев въглероден отпечатък", заключи Ковачев.
Значителни пропуски във внесения план има и в секторите земеделие, транспорт, смятат неправителствените организации. /news.bg/
