Кредитът сменя рязко предназначението си от балната рокля към адвокатска кантора
24 май – ден свещен за българския изстрадал народ, теглил два кредита за по 5000 лв.
Кредити за чедото си мило, единствено, гиздаво завършило ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО средно образование. Това дете носи само една тетрадка от 8. до 12. клас, в която записва някакви споменати от учителката неща, за да симулира дейност като депутат в 49 НС (48, 47, 46, 45-ото също). В тая тетрадка се откриват химикалени рисунки на голата нова даксличка по БЕЛ и тук там някой надпис „КЗЛ“.
Това дете – за което майка му и баща му, живяха, правиха секс, работиха 18 години, за да идат до банката със заявление „Моля да ни дадете пари на заем за абитуриента“, носи цялата гордост на българския народ. То! То единственото черно гардже на мама и тате има смелостта да излезе през прозореца на БМВ-то СИ и да крещи от 1 до 12. Да друса, да бъде в рая с газ, да ползва презерватив (амин!), да води вкъщи поредната съученичка, мислейки си пак за оня даскаличка. ТО! Гордостта на баба и дядо е заведено до София, а може и Асеновград, да сикупи най-хубавия, най-лъскавия, най-впития, най-паетения, най-марковия костюм на Габана, с надпис „Лагерфелд“ и производство – Долни Дъбник, за да покаже на тая вселена, че и ТО е завършило задължителното средно образование и му предстои живот – живот в университетските среди, където може да продължи да ползва тетрадката от средното. Във ВУЗ-а ТО ще учи най-модерната специалност, за да може баба му да се хвали, на мама да прилича, татко да се перчи. Но всичко по реда си!
15 май – ден, в който първите пачки от кредита се използват за костюм, с който е ИЗПРАЩАНЕТО от гимназията. Зурни, тъпани и оркестърът да свири в учителската стая. Всяка година завършва по един випуск във всяко училище, но нашето дете си е най-мило. Раздай се на учителската маса, покажи на тия хора как се прави! Учителите са вече твои приятели, с които пушиш, играеш и пиеш. Майката и бащата вън плачат, че то е пораснало и ей… ще отлети от тая клетка… Макар че всички знаят, че то ще живее при родителите си до 40 и ще крещи от съседната стая „Мамооооооооо, има ли вода да се изкъпА“.
17 май – ден голям, вълшебен. Ресторант. Рода. Колежки. Скромно – по 150 души от майчина и още толкоз от бащина страна. Нов костюм. Майката си е боядисала корена след 8 месеца изчакване, бащата не е виждал съпругата си в нормално състояние от 15 години. Все пак тя е майка, домакиня, педиатър, учител, възпитател, укротител. Какви ти вежди, какви коси! Детето е важно. Бащата вече горд, че още от 14-годишен синът му знае за птичките и пчеличките – Бог да благослови интернета. Момчето е млад мъж със сериозна връзка от 5 години. С планове за светло бъдеще, в която в любимата от гимназията ще се понасят докато първи курс не съсипе всичко и ревността да разкъса тая връзка като Гешев оставката си.
Пристигат гостите, всеки с плик. Парите остават за детето! Тоя кредит – затова сме го взели, настоятелно казва майката, пресмятайки как трябва да спре да пуши, защото втората вноска няма да може да я погаси като фас.
ХорА се друсат, специални поздрави за завършващия. Ако ще ядрена физика в Оксфорд да бе следвал и след това да направи революционно откритие срещу рака, 12 клас и е 12 клас. Вари го, печи го, едно си е детето, веднъж се завършва.
24 май – трескавата подготовка започва още от 22-ри. Всичко е напрегнато, тежко, сериозно като пред сватба. Фризьори, маникюри, трети тоалет, скубане, ресане, заглаждане, бръснене отгоре и отдолу. Три пъти пробни прически, не дай Боже нещо да се обърка с някоя къдрица. Мигли, кокове, устни – подарък, силикон – подарък. Големият ден идва. Първо – всички се снимат докато са трезви, след пет минути и 2 шмръквания малкият принц става господар на света. Той – той е владетел на всичко видимо и невидимо. 240 км/ ч. не са проблем, не са негов проблем! Скоростите в мозъка му са по-високи от тези на пътя, безсмъртието му е научно доказано! Законът е в краката му с още пет консерви от енергийна напитка. Всичко е толкова бързо, нереалистично, силно, мощно – до удара и края на поне два живота.
Кредитът сменя рязко предназначението си от балната рокля към адвокатска кантора „Марковски“, където защитата на обвиняемия твърди, че той „не е управлявал колата при фаталния удар“. Боядисания корен на майката побелява по-бързо от планините през студения май, от който всички се оплакват. Животът е един миг – едно завършване и един край.
Мисълта за бъдещето е изпарена от алкохола и червените замъглени очи.
То, той, тя са бъдещите политици, които след висшОто няма да бъдат част от работническата класа и да погасяват кредите на предците си. Те са онези там батковци с маркови маратонки, които стоят по табаците с кола на аварийни на пешеходната пътека, които по цял ден стоят на телефона и говорят на висок тон за ония хиляди, за оня „багаж“, за оная „пачавра“. Те „действат“ света с едно обаждане, имат хора в КАТ, НАП, Прокуратурата, познават един познат на жената на главния, ритали са и с шефа на ДАИ. Те натискат копчето „ENTER” при нужда всеки път, когато „най-добрият“ им приятел ги предаде и стане от „брат“ на „боклук“.
Те са костюмарчетата с по-високи комплекси от Катедралата „Ал. Невски“. Имат малки достойнства в гащите и големи реплики за тях. Ползват заучени фрази, знаят няколко езика – винаги сред тях гръцкия. Пили са с когото трябва, ще лапат на когото трябва, за да са сигурни, че винаги ще са сити, а ако им каже Големият брат да нахранят някого – правят го. Верни до гроб. Да живее Жоро Илиев! Само ВИС-2! Бай Тошо – президент!
Тия същите са ония – които псуват от трибуната на НС, които бият жените си и ни носят към светлото бъдеще с думи като „промяна“, „държавност“, „компромис“, „морал“, „С нами Бог!“.
Тия същите са ония, които днеска броят от 1 до 12, а другите – загубеняците, избягали в чужбина да четат книги, там ще си останат, създавайки новата България зад граница.
Честит празник, абитЮренти!
ПУБЛИКУВАМЕ КРАТКА КОМПИЛАЦИЯ ОТ СЪБРАНИ ИЗ МРЕЖАТА КЛИПОВЕ, ПУБЛИКУВАНИ ПРЕЗ МАЙ
