Езическите пракорени на българите здраво са се вплели с християнските традиции и това се вижда при всеки празник от православния календар. По-малко черква и много повече трапеза, хора и песни–това са българските събори и землячески срещи, независимо, че са все свързани с големите църковни празници. И на Голяма Богородица е така–щом селската черква е посветена на Пресветото Успение Богородично, това е денят, около който хората се връщат при корените си. На успението на Божията майка е посветен параклисът, който се гради в кюстендилското село Скриняно и до следващата година вероятно ще бъде завършен. Тогава ще има и курбан, а сега земляческата среща се проведе съвсем светски–с традиционното приветствие от кмета, с дълги общи софри, със сергии за детски играчки, с неизбежните скари за кебапчета и, разбира се, с оркестър за настроение.
На Успението Богородично е посветена и новата черква, която се гради в друго кюстендилско село–Нов Чифлик. Полагането на нейния основен камък бе осветено от Знеполския епископ Йоан миналото лято. На самия празник в селото ще има курбан, а земляческата среща ще се проведе седмица по-късно–пак край строежа, в двора на вече бившето селско училище. И в двете села се надяват догодина за празника новите храмове да са напълно готови и осветени.
