Стигма, дискриминация и срам функционират като неефективно успокоително
Стигма, дискриминация, срам – напоследък чуваме тези думи все по-често и във все повече аспекти от ежедневието си. Тяхната конотация е определено и категорично негативна, както и чувствата на физическите лица, скрити зад тях. Срещаме ги в училище, в работа, на пешеходната пътека, на празници, в делнични дни, в политиката, в образованието си - цялостно - няма действително пространство, в което те да не гърмят. От тонколоните в бара до политическия подиум, през стадионите и реалити предаванията до новинарските емисии. А когато не ги чуваме, знаем, че метафизично са там. Във въздуха.
Някак на пръв поглед и съвсем привидно не е прието открито и свободно да съдим хората и когато чуем някой да го прави, най-честата ни реакция е да започнем да осъждаме съответните действия, за да изтъкнем себе си като широкоскроени хора с отворен ум, които приемат и не съдят. Това явление е абсолютен оксиморон, съчетаващ взаимноизключващи се тези, който редовно се проявява в колективните ни отношения като общество. Класика.
И всичко това наистина е ужасно сбъркано, обаче по-зле става, когато започнем да усещаме този обществен оксиморон в мислите и в отношението си към хората и дори и да не искаме – той се налага като общоприета обществена норма, която като социални създания, започваме да възприемаме за стандартен тип мироглед. Съдейки всичко, което се движи по земята, притъпяваме собствените си несигурности и това действително действа като успокойтелно. Но и то има странични ефекти, които, както се очаква, са доста по-страшни и стигат доста по-далеч. До собственото ни здраве и спокойствие.
Стигма, дискриминация и срам функционират като неефективно успокоително, което проектира своите светкавично бързи и деструктивни, дори смъртоносни последици във всяка една клетка живот и бавно го унищожава. Те са метафорично казано порок на отношенията межд хората.
За съжаление освен това, тази комбинация думи се е вкоренила дълбоко и в моменти от житието, които въобще не са, или са трудно преодолими – като този, върху който се фокусираме, а именно темата – табу – психично здраве. Зад нея се влачат безброй етикети – луд, психопат, ненормален, непасващ в обществото, различен, противен. Макар и незабележимо, те чувствително тежат, както на индивидуалния, така и на колективния прогрес на хората. И това е проблем, за който точни мащаби – не могат да бъдат определени, но пък негативните резултати са лесно измерими. Силно вероятно е да започнат все по-силно да теглят обществото надолу, ако не се усетим навреме, преди да сме останали без време. Етикетите не се премахват лесно, особено толкова стабилно залепнали, но задачата съвсем не е невъзможна. И ние искаме да го докажем. Това е и главната идея, стояща зад проект Стигма, дискриминация, срам, който предстои да бъде реализиран под егидата на Езикова гимназия Доктор Петър Берон със съдействието на Асоциация Анимус, Драматичен Театър Кюстендил и Инфомрежа. За проекта ще бъдат ясни повече подробности в следващите дни.
