За приемната грижа с обич и отношение – историята на Виолета Христова

Снимка: Infomreja.bg

60-годишната Виолета Христова от Кюстендил е професионален приемен родител от 6 години време. След преминаване на обучителен и съответно изпитателен период, семейството й бива утвърдено за професионално приемно. С умиление Вили помни първото й поверено дете, настанено по спешност в дома й, момче на 2 години.

„Всяка една работа е свързана малко или много с някаква доза страх. Тук не е по-различно. Но силата, обичта към децата и желанието да бъда полезна са над всичко. С ръка на сърце мога да кажа, че приемната грижа не е лъжица за всяка уста. Не всеки може да упражнява тази професия“, категорична е Виолета.

Тя е твърдо убедена, че не всеки може да гледа чуждо дете в собствения си дом като свое. „За да го гледаш трябва да го обичаш“, твърди Виолета Христова. По думите й дори и в самото начало по грижите за първото й поверено дете не е усетила трудности, тъй като е имала подкрепата на екипа по приемна грижа в Кюстендил и социалният работник, който отговаря за детето.

„Тези, хора бяха плътно до мен и при нужда от тяхната подкрепа винаги са били насреща. Това са едни истински професионалисти, които имат моето уважение. Единствените трудностите са свързани с раздялата с детето - както се случи с първото ми поверено детенце, което бе реинтегрирано в биологичното си семейство.“, сподели Виолета Христова.

Към момента тя е приемен родител на момченце на 3 години и половина, за което се грижи от четиримесечна възраст. По думите й детето посещава детска градина в Кюстендил, а грижите и отношението на госпожите към децата е похвално. „Госпожите в лицето на Димитрова и Максимова от група „Звънче“ на ДГ „Еделвайс“ са прекрасни. Малкият ходи с много голямо желание. Свидетел съм как децата се посрещат  с галените им имена, с внимание и обич. Очарована съм от тези дами“, допълни още Виолета Христова, която и за миг не съжалява, че преди 6 години се захваща с приемната грижа.

По думите й тази работа е за отговорни и загрижени хора, които да дадат всичко от себе си, за да отгледат едно дете. „Който тепърва ще се захване с приемната грижа трябва преди всичко да прецени дали има силите и възможностите за това.

Отстрани изглежда лесно и примамливо, но всъщност е голяма отговорност, защото това не е твоето дете, за което ти сам да вземаш решения. Тук в случая ти имаш само задължения към това приемно дете. Затова нека всеки сам да прецени!

Аз лично за себе си мога чистосърдечно да кажа, че съм щастлива, че имам възможността да бъда полезна, защото при отглеждането на детето аз давам частица от себе си.“, каза Виолета Христова. 

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd