ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
Проведените на 5-и октомври 2014 г. избори показаха някои отрицателни резултати. По предварителни данни избирателната активност е близо 47 %. Във вота участваха 25 партии и коалиции с над 6 000 кандидат-депутати.
Избрани бяха 8 партии и коалиции с 240 народни представители. Избирателната активност от 47 на сто е тежък политически позор както за избраните, така и за неизбраните партии.
Никой не пое отговорност за този отвратителен резултат.
По мое разбиране следваше изборите да не бъдат признати и трябваше да се потърси отговорност от виновните лица и партии.
Партийните ръководства следваше да се откажат от този резултат и да видят своята вина за това.
Ако този резултат се приеме по Конституция, язък за самата Конституция.
Ако така е по Закона за изборите, то това е резил за закона и неговите създатели.
Ако така е по правилата на демокрацията, тогава тя е параван за прикриване на диктатурата и безобразията.
Този изборен показател според мен показва две неща:
Първо политическите партии не успяха да предложат на избирателя ясни, приемливи очаквания и необходимите политически програми, послания и виждания за решаване на жизненоважните въпроси за развитието на държавата, за благоденствието на хората.
В това клето говорене нямаше нито текущо, нито перспективно виждане, нямаше яснота и истина.
Второ: Избирателят не можа да намери онази партия, която да изпълни неговите потребности и желания. Ние, гражданите, имахме право да гласуваме, но нямахме условия и възможности да избираме и затова се отказахме да гласуваме.
При този изборен резултат и при наличието на 8 партии в парламента смятам, че нашето Народно събрание е нелигитимно и не може да се нарече народно. По-скоро то се превръща в многопартийно национално събрание, където ще се обсъждат и решават тяснопартийни интереси, а не общонародни и национални потребности.
Имах възможност да гледам и слушам изявленията на партийните ръководители и пресконференциите в неделя срещу понеделник и на следващия ден. Всички се смятат за победители, никакъв срам от този нисък избирателен вот.
Нещо повече – всички говорят за национално отговорно правителство. Всеки смята, че той има най-добрата програма, най-добрите цели и намерения.
При съществуващата досега междупартийна и личностна омраза, при липсата на диалогична култура, трудно ще се направят коалиционни споразумения и партиите още по-трудно ще осъществят своето съществуване.
Поради наличието на личната ми свобода и многото свободно време, имах възможността, а и проявих интерес и гледах и слушах почти всички телевизионни дебати по избирателни райони, в които присъстваха по 8-10 водачи на листи от повечето партии, регистрирани в съответния район.
Това не бяха дебати между кандидати за депутати, а форма на обиди един между друг, от една партия към друга.
Всички говореха, а никой не слушаше. Не можеш да разбереш кой какво смята да прави.
Никой не приема чуждото мнение за добро, а само своето. Много често дебатите се превръщаха в караници.
Накрая малко за самочувствието на политическите лидери.
На 5 октомври вечерта повечето бяха доволни, че влязоха в парламента, че суверенът е наредил кой на кое място да бъде.
В нашето общество още от 10 ноември 1989 г. се настани една опасна болест – омразата.
Най-напред новопоявилите се политически партии и организации издигнаха антикомунизма като своя идеология. Насаждаше се безогледно омраза към комунизма и комунистите.
А те бяха до 9 ноември 1 000 000, а след 10 ноември – 500 000 веднага станаха антикомунисти демократи.
По-късно всяка новопоявила се нова партия се опитваше да насажда омраза и ненавист към старите партии.
Връх на партийната и личностна омраза настана между ГЕРБ и БСП – между Бойко Борисов и Сергей Станишев. Не е правилно в опозицията и в опонента да виждаш само врага, а не средство за обмен на идеи.
В нашата действителност се получи едно отвратително явление. Вместо културата, науката и мъдростта да влязат в политиката и тя да добие по-цивилизовано поведение, стана обратното – политиката завладя културата и по този начин и двете станаха простовати.
Затова е тази враждебност между партиите, защото в тяхното държание и поведение няма наука, мъдрост, диалогичност и взаимоуважение.
