Марина Чилева отпразнува 80-годишния си юбилей
Дали е вярно това, което се разказва за коравите български жени, които с каквото се захванат все им се отдава и устояват на бурите на времето. Тези изречения по-долу ще докажат, че това е възможно, особено ако тя - тази българка, е израснала в село Добърско, за което легенди се разказват, където царе са минавали, юнашки песни са се пеели и което село по възраст се равнява на възраста на България, както казва краеведът Лазар Цинзов.
Там, където нейните предшественици са спасявали ослепените самуилови войници - там, където са ги лекували с билки и с вълшебната изворна вода от кладенчето в най-древната църква „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Там, където тя е израснала с песните на нейните втори родители /тъй като при раждането ѝ родната ѝ майка умира/. Всичко това е оказало влияние върху нея и я е формирало като добър човек.
Осиновяват я хора от Добърско и тя израства под грижите на майка учителка и трудолюбив баща. Омъжва се в Разлог, но щастието ѝ не трае дълго, защото съпругът ѝ умира млад. Оставя ѝ дете, за което тя сама се грижи без подкрепа на другар. Когато синът ѝ става на 42 г., отново я застига нещастието. Влюбен в красивата природа на Пирин и Рила, той много обичал излетите и разходките в планината, където го застига бялата смърт в Бачевската гора.
Всички нейни близки около нея си отиват от този свят и тя остава съвсем сама. Тази корава българка се казва Марина Славчова Чилева, понастоящем живее в гр. Разлог. Самотен е житейският ѝ път, изпъстрен с несгоди и с непрестанна борба, мъжество и дух за оцеляване се налага да извърви. Работи в ЖП поддържане като изчислител на труда, след това в Комбината по целулоза и хартия като огняр, след пенсионирането си е нижела и тютюн и с количка е продавала вестници из целия град.
Добрият ѝ характер не остава незабелязан от околните и където да мине след себе си, Марина остава верни приятели, на всякакви възрасти, които я обичат и уважават, за да дойде мартенският ден, когато тя ги събира на своя 80-годишен юбилей, на който присъстващите около 50 нейни гости бивши колеги, приятели, рднини, които показаха привързаността си към нея, че я обичат и уважават с цялата си душа и сърце. Бяха поканени и нейни приятелки от Кюстендил, като едната е представител на ИНФОМРЕЖА.
Всички гости, влизащи в заведението, където се състоя празникът на Марина, бяха посрещани от Димитрина Иванова и друга нейна приятелка - двете облечени в национални носии, като едната от тях беше дегизирана като истинска Баба Марта.
С китка здравец, мартенички и с копринени кърпички, извезани с дребни маниста и дантели, които юбилярката сама е изработила за неосъществената сватба на починалия си син.
На тържеството на Марина Чилева присъстваха семейство Джумалиеви, Пиринка Бастунова с цялото си домочадие, Елена и Костадин Коцакови, Марио и Красимира Хаджииванови, Дора Мекушина, Мария Бучкова, Сашка Георгиева, съпругът ѝ д-р Наков и много други от Добърско, от Годлево, от Банско, от Кюстендил, от Елешница, от Бачево и, разбира се, от Разлог.
Буйни хора се виха и песни се пяха, стихотворения се рецитираха, посветени на Марина от съдържателката Янка Корунова, а Мария Бучкова от Кюстендил издекламира стих „Учителко любима”, посветено на майката на рожденничката, която е отгледала и възпитала такава сърдечна дъщеря, сърдечна като хората от този красив край, кацнал под върховете на Пирина.
Наско Попов от Бачево поздрави юбилярката по националното радио. Заедно с многото подаръци и букети цветя Марина получи и много любов от нейните най-добри приятели, а самата тя не седна през цялото време и не изпусна нито едно хоро.
